Ръката на пророка [bg]

— Колко ще се бавиш?

— Връщам се след по-малко от половин час, със или без пъстърва. Обещавам.

— Да уловиш голяма риба — пожела му Катлийн.

След час вече й течаха слюнки от миризмата на пържещите се в зехтин риба и гъби. Джейми беше уловил седем пъстърви и междувременно бе успял да набере малко пачи крак. Самият той скромно заяви, че проливните дъждове и късното време на деня благоприятствали риболова, ала тя реши, че е истински майстор.

Камерън, който готвеше вечерята при огнището, се обърна към нея.

— А сега, Кат, ако бръкнеш в раницата ми, ще намериш метална бутилка с малцово уиски „Клайнлиш“.

— Бог да те благослови, свети Джейми! — възкликна Катлийн, бръкна в раницата и след секунда измъкна плоската сребриста бутилка, украсена с гравюра на скачаща пъстърва. Развъртя капачката, отпи голяма глътка и се наслади на силния алкохол с аромат на торфен дим, който зачерви бузите й и изпълни сърцето й с топлина. Надигна шишето още веднъж и го подаде на Камерън.

Той изля малко върху пържещата се пъстърва и добави щипка сол и пипер. Изненадващо уютната тъмница се изпълни с ухание на уиски, прясна риба и горящи дърва.

Джейми набоде цвъртящата пъстърва с вилица, вдигна шишето в наздравица и отпи малка глътка. Катлийн протегна ръка за бутилката, хвана я, но той я задържа. Погледите им се срещнаха и те останаха в това положение за миг, който сякаш продължи безкрайно. После едновременно се усмихнаха и Камерън отново се зае с готвенето.

Тя изпи още малко уиски и отдаде паренето в гърдите си на алкохола. Ала докато наблюдаваше осветения от огъня профил на Джейми, сърцето й заби още по-силно. Уискито никога не я караше да се чувства така.

Той я погледна с пиратска усмивка.

Да, изобщо не я караше да се чувства така, помисли си Катлийн, като се опитваше да си поеме дъх.