Ръката на пророка [bg]

Случилото се предишната нощ с тях й се струваше безкрайно, увиснало в безвременно пространство. Съществуваше единствено шеметната сила на тяхната страст, дишаща тежко в мрака на паметта й.

Изведнъж в съзнанието й изскочи мисълта за Дейвид. В този момент тя го възприе като натрапник.

Макар и нежен любовник, подобно на всичко останало, Дейвид дори и в секса не се откъсваше от действителността. Движенията и милувките му бяха като запаметена наизуст програма, като репетирани, даже отмерени с метроном.

До този момент Катлийн никога не беше обръщала внимание, нито бе мислила за факта, че мъжът й си носи часовника, когато се любят. Той винаги спеше с него, като че ли тези естествени, съвсем човешки потребности някак си са свързани с насрочените му срещи. Все й се струваше, че Дейвид й е отделил място в програмата си за деня, преди или след делови ангажимент — просто поредната точка в неговия натоварен график.

От друга страна, Джейми си беше смъкнал часовника, захвърляйки го настрани, сякаш знаеше, че там, закъдето са се запътили, времето няма никакво значение.

— Добро утро — прошепна той и дъхът му погъделичка ухото й.

— Мислех, че още спиш — още по-тихо отвърна Катлийн. Кой знае защо, този момент й се струваше изключително деликатен.

— Дремех, обаче преди известно време станах и хвърлих дърва в огъня, за да кипна вода — отвърна Джейми. — Искаш ли чай?

Звучеше чудесно, ала се беше надявала…

— Естествено — каза с прекален ентусиазъм тя. — Чаят може би ще накара мускулите ми пак да се движат.

Камерън се надвеси над нея и я целуна по бузата.

— Подът на тази древна тъмница не е най-удобното легло. — Макар че пилотът се усмихна, Катлийн долови мимолетната тъга в очите му.

Докато Джейми разравяше въглените с пръчка, тя наблюдаваше мускулестия му гръб и рамене. В съзнанието й отново се мярна Дейвид — малкото шкембе и по-отпуснатата плът…

Изруга се, че прави такива сравнения. Нямаше право! Очите й отново се насочиха към стройното тяло на пилота. Добре оформено, изваяно. Силните му ръце…

Тя ахна. Сигурно си беше обул дънките още докато е спяла. Изведнъж болезнено осъзна голотата си. Странно, изпита мъчително усещане, че я е отблъснал. Докато Джейми правеше чая, Катлийн бързо се облече, като се опитваше да се прикрие зад одеялата.

Нелепа срамежливост, помисли си тя, като се имаше предвид тяхната ненаситна и лишена от задръжки страст само преди няколко часа. Ала знаеше, че причината да държи одеялото между тялото си и очите му не е срам — а гняв.

Докато си завързваше обувките, го видя да претопля кифлички на плочата върху огнището. Дори не я поглеждаше. Въпреки че огънят гореше буйно, тяхната малка тъмница беше изгубила уютността си.