Пръстът, който те сочи [bg]

— Тя ли ви разказа всичко това? — попита Лоуър.

— Не, нищо не си признава — отвърнах. — Но иска да извърши едно добро дело, вероятно от разкаяние, защото друга причина не виждам.

И аз набързо предадох на Лоуър желанието ѝ да размени трупа си срещу съгласието му да лекува майка ѝ и да се грижи за нея. Лоуър изглеждаше изумен и — неприятно ми е да го кажа — определено нетърпелив да се възползва от обстоятелствата.

— Ами майка ѝ как е?

— Съмнявам се, че дълго време ще е бреме за джоба ви — отговорих. — И това е нещо друго, за което исках да поговоря с вас. Тя никак не е добре и се опасявам, че ако момичето умре, угасването на духа в едната ще доведе до фатален резултат при другата.

Той се замисли, след като споделих с него страховете си и единствената според мен стъпка, която би могла да спаси ситуацията.

— Нужна ѝ е още кръв, Лоуър — казах. — При това от някой друг, достатъчно здрав и силен, за да надмогне духа на дъщерята. И то незабавно. Ако Сара бъде съдена утре, то вдругиден ще я екзекутират. И почти не остава време.

— Убеден ли сте в това?

— Напълно. Тя угасва заедно с духа на дъщеря си, всички признаци са налице. И не намирам никаква друга причина.

Той изпъшка.

— Значи искате да се заемете с това днес?

— Да. Заради нея и в името на приятелството ни ще ви помоля за една последна помощ.

Още веднъж обиколихме градината в подобие на дружеска близост, докато той обмисляше логиката на разсъжденията ми.

— Възможно е да сте прав — каза накрая. — Стига да не съществува нещо неизвестно за нас.

— Ако е неизвестно, не можем да го вземем под внимание — посочих.

Той отново изпъшка, после дълбоко въздъхна, което подсказваше, че е взел решение.

— Добре — каза. — Довечера. Ще доведа някого от градинарите, на когото можем да се доверим, че ще си мълчи.

— А защо не в следобеда?

— Защото ми е нужно да я посетя. За да получа тялото ѝ, ще ми е потребно писмо с нейното разпореждане, надлежно подписано и заверено от свидетели. Това ще изисква време. Работата трябва да се свърши преди началото на процеса. Знаете ли, че ще я изгорят на клада?

— Сър Джон ми каза.

— При това положение няма големи изгледи да я използвам, ако не успея да убедя сър Джон да повлияе на съдията по делото. — Той се поклони. — С вас ще свършим работата навреме. Нека се срещнем в „Ангела“ след вечеря. Тогава ще се погрижим за майката.