Пръстът, който те сочи [bg]

— Много любезно — отвърна тя. — Колкото до храната, нямайте грижа. Университетът има благотворителен фонд и госпожа Уд, предишната ми господарка, беше така добра да предложи да ми носи храна всеки ден. Но бих се зарадвала на топли дрехи. Как е майка ми?

Почесах се по главата.

— Тя е основната причина да дойда. Помоли ме да ти предам да не се безпокоиш за нея. Нека добавя нещо и от себе си: тревогите ти няма да ѝ помогнат с нищо, само могат да ѝ навредят.

Тя ме погледна право в очите и видях, че разгада истината от загриженото ми лице.

— Не е добре, нали? — изрече с равен тон. — Бъдете откровен, докторе.

— Не е укрепнала, както очаквах — признах. — Тревожа се за нея.

За мой ужас тя отново захлупи глава в дланите си и тялото ѝ се разтресе от отчаяни ридания.

— Хайде, недей така — взех да я успокоявам. — Нещата не са чак толкова зле. Просто оздравяването ѝ се бави. Но има мен и Лоуър, а сега и доктор Лок, а тримата отчаяно се стремим да я доведем до подобрение. Не изпадай в отчаяние. Това е един вид упрек към онези, които са поели грижата за нея.

Продължих да редя насърчителни думи и накрая тя отстъпи на уговорките ми, като вдигна към мен зачервените си от сълзи очи и избърса нос с опакото на дланта си.

— Дойдох да те успокоя, не да те разстройвам още повече. Ти мисли за себе си и за своя процес, това стига да ти ангажира мислите. А майка си остави на нас. При тези обстоятелства без друго нищо не можеш да сториш за нея.

— Ами после?

— Кога после?

— След като ме обесят.

— Ето че пак избързваш! — възкликнах с бодрост, каквато не чувствах. — Примката все още не е на врата ти.

Спестих ѝ, че участта ѝ можеше да се окаже още по-ужасна.

— Всички вече са го решили — промълви тя. — Магистратът ми го каза, като поиска от мен да призная. Съдебните заседатели ще ме обявят за виновна и съдията ще ме прати на бесилото. Кой би повярвал на някоя като мен, след като не мога да докажа невинността си? И какво ще стане с майка ми тогава? Как ще живее? Кой ще се грижи за нея? Нямаме нито роднини, нито средства за издръжка.

— Когато оздравее — изрекох натъртено, — без съмнение ще си намери никаква работа.

— Като съпруга на фанатик и майка на убийца? Че кой ще я наеме? А освен това знаете също така добре, колкото мен, че няма да е в състояние да се труди за много седмици напред.