Пръстът, който те сочи [bg]

— Бих се радвал да го сторя — казах накрая. — Но как да обясня пръстена на доктор Гроув?

— Какъв пръстен?

— Онзи, който е бил откраднат от трупа му и е бил намерен от Джак Престкот. Той ми разказа всичко.

В мига, когато тя осмисли думите ми, вече знаех без сянка на съмнение, че подозренията ми са били верни и че магистратът си знае работата. Тя беше убила Гроув. При отговора ми Сара пребледня мъртвешки. Всичко друго би могла да обясни някак, но на това обвинение нямаше отговор.

— Е, Сара? — подканих я, защото тя мълчеше.

— Значи няма спасение за мен. Мисля, че е време да си вървите.

Това прозвуча с отчаяно примирение. Бяха думи на човек, осъзнал, че деянията му са неопровержимо доказани.

— Не искаш да ми отговориш? Но ако не кажеш на мен, то пред съда ще бъдеш длъжна да отговаряш. Как ще опровергаеш обвинението, че си убила Гроув, за да си отмъстиш, и си ограбила лежащия му на пода труп?

Вихрушката, която ми се стовари, беше най-потресаващото, което съм изпитвал в живота си. Черупката на смирение се пропука и се показа истинската природа на това момиче, когато лицето ѝ се разкриви от омраза и безсилие. Тя се хвърли насреща ми и се опита да издере лицето ми. В погледа ѝ гореше безумен пламък. За щастие веригата около китката и глезена ѝ я удържа, иначе, кълна се, щеше да ми извади очите. Отскочих назад и се блъснах във воняща старица, която без бавене мушна ръка под горната ми дреха, за да дири кесията с пари. Извиках тревожно и до секунди пристигна тъмничар, за да ме отърве, като риташе затворниците по пътя си, а върху Сара стовари тояга, за да я усмири. Тя се строполи на сламеника и станах свидетел на възможно най-отчаяните ридания, които съм виждал някога.

Гледах в ужас чудовището насреща си, после се окопитих, колкото да уверя тъмничаря, че съм цял и невредим, ако не се смяташе драскотината върху бузата ми. Отдръпнах се на безопасно разстояние и поех дълбоко от вонящия въздух, за да дойда на себе си.

— Ако някога бях имал съмнения относно теб — казах ѝ, — те вече изчезнаха. Заради майка ти ще говоря с Лоуър. Но не очаквай нищо повече от мен.

Тръгнах си, облекчен да се махна от това адско място и демоните в него. Влязох в първата таверна, за да се съвзема. Половин час по-късно ръцете ми още се тресяха.