Пръстът, който те сочи [bg]

— Благодаря ви за нечуваното красноречие — заяви съдията, като най-безсрамно се докарваше пред публиката и не можа да се сдържи да не добави към унижението на човека. — Ще взема предвид казаното от вас.

После измъкна черната филцова шапка и я нахлупи на главата си и този му акт предизвика оживление сред тълпата, чието настроение премина към открита злоба.

— Обесете я! — чу се вик от дъното.

— Тишина — обади се съдията, но твърде късно.

След това насърчение започнаха да крещят и други, към тях се присъединиха още и скоро всички до един се деряха, обладани от жажда за кръв, нахлуваща у войниците в сражение и у ловците, зърнали дивеч.

— Обесете я! Убийте я! — кънтеше ритмичен напев, съпроводен от тропане с крака и свиркания.

На съдията му отне няколко минути, за да възстанови реда.

— Няма да търпя повече това — отсече строго. — Е, какво, тя свести ли се? Може ли да ме чува? — попита той секретаря на съда, който беше отстъпил стола си, та да сложат Сара на него.

— Предполагам, че може, милорд — отвърна чиновникът, макар да крепеше раменете ѝ, за да не се изплъзне от седалката, и да ѝ залепи няколко плесника, та да я свести.

— Отлично. Сара Блънди, сега ме слушай внимателно. Сторила си възможно най-ужасно и гнусно престъпление и за жена, извършила подобно изменническо убийство, законът предвижда една неизбежна присъда. Да бъдеш изгорена на клада.

Той замълча и обходи с поглед залата, за да види какво впечатление е оставило съобщението му. То бе прието без никакъв възторг: при цялата необходимост от подобно наказание, англичаните не извличат особено удоволствие от кладата и тълпата притихна унило.

— Само че — продължи съдията — ти се призна за виновна, с което избави съда от излишно губене на време и по тази причина възнамеряваме да проявим милосърдие. Ще ти бъде оказана милостта да бъдеш обесена, преди тялото ти да бъде предадено на огъня, а това ще съкрати мъките, които предстои да понесеш. Такава е присъдата ти и нека Бог се смили над душата ти.

Той се изправи и закри заседанието, доволен, задето се бе оказало толкова кратко и плодотворно. Тълпата си отдъхна, сякаш събудена от чудесен сън, хората започнаха да се разотиват, а двама съдебни пристави изнесоха от залата безчувствената Сара, за да я приберат отново в затвора.

Решаването на съдбата ѝ отне по-малко от два часа.