Медея и нейните деца [bg]

Големите подготвяха децата за пристигането на Виталис и децата се изпълваха с добри намерения. Лиза задели най-хубавото животинче от кучешко-мечешкия си зоокът за подарък. Алик построи дворец в пясъчника, който Виталис да разруши — така си играеха: Алик градеше, Виталис рушеше и двамата се радваха.

Маша се премести в Самонината стая и освободи за литовците „синята“, която беше по-голяма.

Самата Маша от сутринта пребиваваше в състояние на хаотично вдъхновение: изпълваха я думи и строфи и тя едва успяваше да ги задържи в паметта си. Постепенно се получи: „И приеми, що е над мяра, тъй както свише благодат, и сняг, и дъжд, и тайна вяра, и свят безкраен, непознат…“ И с това се приключи.

Същевременно съвсем отделно Маша утешаваше Лиза, която прояви кураж, но скоро след отпътуването на майка си се разплака, после нахрани децата, сложи ги да спят, заряза мръсните чинии и си легна в затъмнената стая на Самоня, сви се на кравайче и мислено си преповтори цялата предна вечер — и златната блуза на барманката, и движението, с което Бутонов въртеше телефонната шайба.

Спомни си също как откликна тялото й на първото му случайно докосване още по време на екскурзията, когато усети опарване и я втресе.

„Ето точката на съдбата, точката на съдбата — си мислеше тя. — Първата — когато родителите ми са излезли сутринта на Можайското шосе, когато бях на седем; втората — когато Алик дойде на четенето, бях на шестнайсет, и сега, когато съм на двайсет и пет. Поврат в живота. Преломен миг в съдбата. Отдавна го чаках, предчувствах го. Милият Алик, единствен от всички той би могъл да го разбере. Горкият Алик като никой друг има това усещане за съдба, чувство за съдба… Нищо не мога да направя. Неизбежност. С нищо не мога да помогна…“

Никой не можеше да помогне и на нея: тя имаше усещането за съдба, но опит във флирта — не.

„Любов — ту гост, а ту — стопанка, ту конекрадец, ту е кон, ту е във пек прохладна сянка, а ту е огън в лют сезон…“ — и заспа.

Вечерта направиха обичайната седянка. Вместо Ника и нейната китара — с Гвидас Бияча с рижите мустаци и жена му Алдона с мъжко лице и женствена прическа с фризирани лимби.

До Георгий — Нора, разговорът тегав, с дълги паузи. Липсваше им Ника, самото й присъствие правеше всяко общуване интересно и непринудено. Медея беше доволна: Гвидас както винаги докара литовски дарове, а освен това й връчи прилична сума за ремонт на къщата.

Сега двамата с Георгий обсъждаха прекарването на вода. В Нижни посьолок имаше водопроводна мрежа, а във Верхни така и не прокараха, макар че от години обещаваха. Тук имаше малко къщи, всички използваха водоноски и съхраняваха водата или в стари наливни кладенци, или в цистерни. Георгий не беше сигурен в помпената станция — дали ще изкара водата нагоре.