Медея и нейните деца [bg]

Леночка улови погледа й и обясни:

— Там е Муся, по-малката сестра на Галя.

— Муся ли? — учуди се Медея, никога не беше чувала това име.

— Да, Муся. Парализирана е, горката. Дъщеря й я заряза, а Галя я прибра тук — отговори Леночка и Медея веднага си спомни парализираната бавачка у Армик Тиграновна, която семейство Степанян десетина години взимаше със себе си ту в Крим, ту в Швейцария със специално поръчан немски стол от тръбна мед и самата Армик Тиграновна хранеше съсухрената старица, защото тя не кусваше храна от ръцете на никой друг…

Как се повтаря всичко…

„Бог винаги ще им дава това богатство — помисли си бегло Медея, макар че днешното благосъстояние на семейството в никакъв случай не можеше да се нарече богатство. — Леночка няма равна в умението да го използва.“

Леночка нахрани Муся, която Медея така и не видя, и веднага се втурна да се разправя с Галя защо е изхвърлила половин буркан лозови листа, консервирани миналата година за сарми. Новите свежи листа на лозата се полюшваха над главата на Медея и тя се усмихна…

Най-накрая Фьодор, приключил началническата си обиколка до устието на Амударя и до Аралско море, се обади от Нукус и съобщи, че скоро се връща.

„Прекрасно, да се видим и да се прибирам. Да, за Великден да съм си у дома“ — реши Медея.

Но Фьодор се върна чак на Лазаровден преди Връбница. Изфуча кола, Шурик се хвърли презглава да отвори портите, но Фьодор вече влизаше в двора. Свеж тъмен загар блестеше под провинциалната му бяла шапка. Шурик му скочи на врата, прегърна го. Фьодор целуна белезникавото му теме и го свали долу. С ръка на главата му мина през градината.

— Татко се върна! — викна Леночка през прозореца със звънтящ глас, сякаш беше отсъствал не две седмици, а две години.

Медея си свали краката от разтегателното легло, но още преди да е станала, той я сграбчи, вдигна я, прегърна я като дете:

— Сестричке, умница, пристигна!

Медея вдъхваше миризмата на косата, на тялото му и разпознаваше полузабравения мирис на бащините й работни фланели, който надали би бил приятен някому, но за Медеината всесъхраняваща памет беше скъпоценен дар.

Всичко се завъртя около новодошлия точно както в онова утро, когато пристигна Медея. Шофьорът, който го докара, отвори портите и разтовари колата. Наизвади разни пакети и торби. Това бяха луксозни придобивки. Леночка веднага се захвана с осолената грамадна есетра. Шурик стоеше до нея и внимателно пипаше с пръст злобната рибешка муцуна. Леночка беше се подготвила предварително за връщането на мъжа си, но есетрата й обърка плановете, тя нареди на Наташа и Галя да сервират масата и се захвана с рибището. Въоръжена с нож, заби късогледо лице в разпрания му корем.

Шофьорът, и той Фьодор, красив мъж на около четирийсет, с почернели страни, извади от бездънната експедиционна газка кашон с различни бутилки без етикети.