Медея и нейните деца [bg]

Най-хубавата стая нарече кабинет и я задели за мъжа си, в спалнята сложи два кревата, изнесени от къщата в плевнята от узбеците, настанени в къщата след предишния стопанин, заместник-губернатор, който се застрелял в старчески пристъп на мъка в началото на седемнайсета година.

В същата плевня Леночка намери останки от мебели, които не бяха отишли за огрев. От две столчета, покрити с ярки кърпи, направи нещо като тоалетни масички до креватите, накупи бакърени съдини от пазара и къщата им заприлича по някакъв начин и на стария тифлиски дом, и на судакската вила, и на женевската квартира — във всичко личеше вкусът на покойната Армик Тиграновна.

Втората къща в същия двор купиха по-късно за Наташа и сега водеха преговори с последните съседи, за да купят и третата, вдясно от централната. Леночка мечтаеше да настани там Георгий.

Медея знаеше всичко това от писмата, в които Леночка споменаваше всички що-годе значителни събития. Но главното за тях беше самата форма на общуване, девическа, доверителна, и стилът на писмата, и почеркът, и, разбира се, френският език, на който минаваха с лекота.

Всяко писмо беше тайна клетва за вярност, макар че три четвърти от писмата се отнасяха за сънища, предчувствия, описания на крайпътно дърво или срещнато лице.

Като описваше сватбата на дъщеря си, Леночка най-подробно разказа за невероятно бурния дъжд, който паднал само на едно място в града точно когато младоженците излезли след подписването, и за бялата рокля на Наташа, която се свила от влагата, окъсяла и разкрила пълничките й колена, но изобщо не спомена, че младоженецът е Виктор Ким, кореец, инженер свързочник, още тогава знаменит в целия град с необикновените си лингвистични способности. Освен общоруския, домашния корейски, училищния немски и незадължителния узбекски той неусетно беше изучил до двайсет и петата си година също и английски и учеше китайски с идеята, че за този език ще отидат поне пет годинки.

Чак половин година след сватбата, като разказваше в поредното си писмо за пътуването до ташкентското предградие Куйлюк и описваше оризовите насаждения, малките водни поля с ярки редици теснолистен ориз, Леночка спомена мимоходом за родителите на Наташиния мъж, бръчкава корейска двойка, толкова подобни помежду си и безполови на външен вид, че трудно можело да се разбере кой е мъжът и коя е жената…

Във всеки случай, когато след още половин година Медея получи първата снимка на новородената Шуша, не се учуди на облата муцунка с тесни очни процепи, по която отникъде не личеше бъдещата красавица.

Понякога Леночка настаняваше през деня Медея на брезентовото разтегателно легло под навеса, почти целия оплетен в млади лозови ластуни, тикваше й френска книга от библиотеката си, събрана тук от единствената антикварна книжарница, и Медея, прелиствайки разсеяно „Опасни връзки“ или „Пармският манастир“, за първи път в живота си изпитваше насладата от безделието, от пълното отпускане на тялото, сякаш токът, който поддържаше мускулите й напрегнати, внезапно е спрял и всяко влакънце се е отпуснало в блаженство.