Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Медея и нейните деца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медея и нейните деца [bg]

Электронная книга - «Медея и нейните деца [bg]». Краткое содержание книги:

Медея Мендес от стария гръцки род Синопли няма свои деца. Нейното семейство са многобройните й братя и сестри, племенници и племеннички, техните стари и нови жени и мъже, деца и внуци. Медея оцелява в Крим след всички чистки, изселвания и преселения, домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода. Тя още от дете става майка на осиротелите си братя и сестри, тя е праведница и магьосница, тя живее с мистериите на живота и смъртта, с хармонията и хаоса. Открива, че е била част от любовен триъгълник, в който е замесена сестра й Александра — по-късно ситуацията ще се повтори огледално и трагично в живота на племенничките й, лиричната Маша и чувствената Ника. Тя не спасява света, но подобно на майка е осиновила цял свой свят, за да го защити от житейските бури и ударите на съдбата: политически колизии, семейни драми, битови неуредици, загуби, предателства, страсти и страдания. Людмила Улицка е една от най-превежданите на чужди езици руски авторки. Книгите й се четат в Германия и Америка, в Турция и Китай, тя е отличена с престижни литературни награди в Италия, Франция и Русия. Родена е през 1943 г. по време на евакуацията на семейството й в башкирския град Давлеканово. Баща й е инженер, майка й — биохимичка. Улицка завършва биология в Москва, работи в Института по обща генетика, през 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Безработна и изоставена от първия си мъж, отглежда сама двамата им синове и постепенно се насочва към литературна дейност. Първите й публикации са в началото на 90-те години, днес е измежду най-високотиражните руски писатели.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 103
Перейти на страницу:

В дневното напрежение, подгрявано от пламъка на лятната кухненска печка, огнището в двора и постоянното изваряване на спално бельо, чието подсинване и хрупкаво колосване беше специална слабост на Леночка, Медея наблюдаваше порядките в къщата и одобрително отбелязваше навиците от стария Степанянов дом, смесицата от щедрост към околните и известно скъперничество в кухнята. Леночка си правеше сметка на патладжаните и орехите, на парите никога.

Впрочем съдбата, която на младини й беше отнела семейството, а в годините на войната — деветнайсетгодишния първороден син, никога не беше я докарвала до бедност. Сякаш й беше писано винаги да се кичи със злато и да яде от сребърни съдове. Колкото и да е странно, още в първата година от живота й в Ташкент с помощта на Медея я намери старата Ашхен, прислужница на умрялата тифлиска леля на Леночка, бездетна богата вдовица. Ашхен беше дошла пеша от Тифлис и й донесе в мръсна пътна торба семейните скъпоценности, завещани от лелята.

Леночка, по онова време останала без всичко онова, което бе имала в предишния живот, веднага си сложи два пръстена, един с перла, другия със син брилянт, закачи си на ушите черни ахатови търкала с малка перла в средата, а другите неща прибра на дъното на кошницата, в която събираше зестра за първото си дете, което скоро щеше да се появи на бял свят. Старата Ашхен живя в къщата й още шест години до смъртта си.

Дома в Ташкент, същия този, сегашния, даден на Фьодор веднага след пристигането, Леночка беше започнала да урежда така, както бе прието в нейното семейство, само че с много скромни доходи.

Най-хубавата стая нарече кабинет и я задели за мъжа си, в спалнята сложи два кревата, изнесени от къщата в плевнята от узбеците, настанени в къщата след предишния стопанин, заместник-губернатор, който се застрелял в старчески пристъп на мъка в началото на седемнайсета година.

В същата плевня Леночка намери останки от мебели, които не бяха отишли за огрев. От две столчета, покрити с ярки кърпи, направи нещо като тоалетни масички до креватите, накупи бакърени съдини от пазара и къщата им заприлича по някакъв начин и на стария тифлиски дом, и на судакската вила, и на женевската квартира — във всичко личеше вкусът на покойната Армик Тиграновна.

Втората къща в същия двор купиха по-късно за Наташа и сега водеха преговори с последните съседи, за да купят и третата, вдясно от централната. Леночка мечтаеше да настани там Георгий.

Медея знаеше всичко това от писмата, в които Леночка споменаваше всички що-годе значителни събития. Но главното за тях беше самата форма на общуване, девическа, доверителна, и стилът на писмата, и почеркът, и, разбира се, френският език, на който минаваха с лекота.

Всяко писмо беше тайна клетва за вярност, макар че три четвърти от писмата се отнасяха за сънища, предчувствия, описания на крайпътно дърво или срещнато лице.

Като описваше сватбата на дъщеря си, Леночка най-подробно разказа за невероятно бурния дъжд, който паднал само на едно място в града точно когато младоженците излезли след подписването, и за бялата рокля на Наташа, която се свила от влагата, окъсяла и разкрила пълничките й колена, но изобщо не спомена, че младоженецът е Виктор Ким, кореец, инженер свързочник, още тогава знаменит в целия град с необикновените си лингвистични способности. Освен общоруския, домашния корейски, училищния немски и незадължителния узбекски той неусетно беше изучил до двайсет и петата си година също и английски и учеше китайски с идеята, че за този език ще отидат поне пет годинки.

Чак половин година след сватбата, като разказваше в поредното си писмо за пътуването до ташкентското предградие Куйлюк и описваше оризовите насаждения, малките водни поля с ярки редици теснолистен ориз, Леночка спомена мимоходом за родителите на Наташиния мъж, бръчкава корейска двойка, толкова подобни помежду си и безполови на външен вид, че трудно можело да се разбере кой е мъжът и коя е жената…

Във всеки случай, когато след още половин година Медея получи първата снимка на новородената Шуша, не се учуди на облата муцунка с тесни очни процепи, по която отникъде не личеше бъдещата красавица.

Понякога Леночка настаняваше през деня Медея на брезентовото разтегателно легло под навеса, почти целия оплетен в млади лозови ластуни, тикваше й френска книга от библиотеката си, събрана тук от единствената антикварна книжарница, и Медея, прелиствайки разсеяно „Опасни връзки“ или „Пармският манастир“, за първи път в живота си изпитваше насладата от безделието, от пълното отпускане на тялото, сякаш токът, който поддържаше мускулите й напрегнати, внезапно е спрял и всяко влакънце се е отпуснало в блаженство.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)