Край Тихия океан

— Ето!

Дадох му десет фъна и после се обърнах към полицая:

— Готови сме да тръгваме, но настояваме да получим два паланкина, [177] защото няма да вървим пеша. Ето ти пари, за да ги платиш.

Пъхнах в ръката му един долар.

— Искаш ли да ти връщам някакво ресто? — попита ме той глуповато и нахално.

— Не.

— Ще имаш паланкините.

— Но пак настоявам да задържиш и тези хора. Те започнаха свадата.

— Щом те са я започнали, ще трябва да дойдат с нас.

— А също и кръчмарят като свидетел!

— И това твое желание ще бъде изпълнено.

Очевидно доларът беше доказал на полицая, че не сме варвари. Той изпрати един от хората си за паланкините. После ние се качихме в тях и потеглихме през насъбралата се тълпа, последвани от всичките посетители заедно с кръчмаря и охранявани от пингите.

Откараха ни в куанг-куан. [178]

Това беше внушителна сграда, чиято лицева страна бе украсена с колони от дърво. В предния двор се мотаеха войници, облечени в съвършено същата униформа като нашите придружители. Там слязохме от паланкините и аз дадох на пинга още един долар. Лицето му просия и той ми каза:

— Вие не сте обикновени хора. Няма да ви затварям заедно с другите арестанти, а ще се погрижа да получите стаята за знатни личности.

Той ни предаде на един инг-па-дзунг [179] като му пошепна няколко думи, които изглежда представляваха някаква препоръка. Човекът ни поведе нагоре по едно стълбище и скоро се озовахме в стая, която бе обзаведена твърде приятно и уютно с хубави килими и плетени мебели.

— Чакайте тук! — нареди ни младшият офицер. Той ни остави, но скоро се върна с чай. Естествено, Търнърстик забеляза, че човекът се стараеше да получи ком-ча и му пъхна в ръката един долар.

Той го прибра, подсмихвайки се хитро, и ни утеши:

— Не се страхувайте! Вярно, ча-юан е човек с голяма власт, но той обича справедливостта и среброто. А вие сте много учтиви хора и сигурно ще спечелите този съдебен процес.

С тези думи той си тръгна.

Беше се изразил съвсем ясно, толкова ясно, че за нас не оставаше никакво съмнение как би следвало да се държим. Споделих тези мисли с капитана.

— Тъй значи, този съдия много обичал справедливостта и среброто, което ще рече справедливост чрез сребро! Този човек няма да получи от мен и половин пени. Ти ще му дадеш ли нещо?

— Няма да види и пукнат грош.

— Впрочем, той изобщо не може да ни съди, защото това е работа на нашия консулски съд.

— Естествено, ще се опитам да му го обясня.

В този момент при нас влезе пингът, който ни беше арестувал.

— Вие сте невинни. Разпитах другите и всичко разкрих. Ей сега ще докладвам случая на ча-юан.

През една странична врата той влезе в стаята, където, изглежда, се намираше съдията. Чухме два гласа да разговарят. След известно време пингът се върна и ни каза да влезем.

Там заварихме един китаец, чиито безизразни и безхарактерни черти на лицето не будеха особено доверие. Поклонихме се. Той ни кимна снизходително и попита: