Край Тихия океан

— Казва ли го? Е, ами тогава това е мнението на твоята религия, а само заради едно мнение не бива да се отхвърля една цяла религия. «Сан киао, и киао», навярно вече си чувал тези думи, а «пут тун киато тун ли» [185] е съвсем същото.

— Не мога да не ти възразя. Най-голямото нещастие за човека е било, че е загубил своята святост и своето съвършенство. Признаваш ли го?

— Да.

— Тогава най-голямото щастие за него би било пак да си ги възвърне. Нали?

— Така е.

— Но твоята религия му отрича това щастие, а моята му го дава. Е, коя от двете е за предпочитане?

— Искаш да кажеш, че твоята религия е по-добра от моята, така ли? Не си учтив, а досега си мислех, че тао-дзъ са много учтиви хора. Но нека не се караме заради това. Ти казваш, че твоята религия е по-добра от моята, а аз също казвам, че моята религия е по-добра от твоята. Значи сме единодушни в мнението си — всеки смята едно и също за собствената си религия. Я ми кажи по-добре с какво се занимаваш!

— Аз съм моа-съ. [186]

— Моа-съ ли? И защо си дошъл в Тиън-сиа? [187]

— Защото искам да опозная тази страна и нейните жители.

— А защо искаш да ги опознаеш?

— За да мога да напиша книга за Тиън-сиа.

— Тогава сигурно си някой богат човек.

— Напротив — беден съм: Но трябва да ти кажа, че в моята страна се плаща на писателите, докато при вас всички моа-съ пишат без възнаграждение.

— Тогава вие тао-дзъ сте много загадъчни хора. Ами какъв е този йенг-ки-ли?

— Той е йанг-шой-пи. [188]

— Има ли кораб?

— Да. На котва е в пристанището на Хонконг.

— Защо е дошъл в Куанг-чой-фу?

— Защото е мой приятел и не искаше да ме остави да пътувам сам.

— Корабът му военен ли е?

— Не. Той е търговски плавателен съд.

— Това е цяло щастие за него, понеже в противен случай бях длъжен да се отнеса по-сурово към вас. От колко време сте в Куанг-чой-фу?

— Едва от днес.

— Защо сте навлезли във вътрешния град?

— Защото не ни се вярваше, че там ще срещнем толкова невъзпитани хора.

— Ще пишеш ли в твоята книга и за тях?

— Да.

— А също и че си бил при мен?

— Да.

— И как съм те приел, и как съм се отнесъл с тебе?

— Също.

— Ще го прочетат ли всички тао-дзъ?

— Не само те, а и йенг-ки-ли, инг-ки-ли, фампа, [189] о-ро, [190] пот-ту-ки, както и си-пан-си, [191] тъй като книгата ще бъде отпечатана и на тези езици.

Трябваше малко да пораздуя нещата, защото това можеше да ми бъде само от полза.

(Очарователната скромност на Карл Май просто не ми остави възможност да не разваля текста с тая забележка. Възхищавам му се за пореден път. (Victor от безмонитор.ком))

— Я седнете тогава! Сами ще видите как раздавам правосъдие!

Настанихме се на един диван. Той позвъни с едно звънче и пингът се появи.

— Доведете онези мъже!

— Този тип говори наистина безобразен китайски — прошепна ми Търнърстик. — Не разбрах нито дума. Какво ще става с нас?

— Нищо. Дори ми се струва, че другите ще бъдат наказани.

— Как така?

— Ами казах му, че ще пиша книга за Китай и в нея ще спомена и за него.