Край Тихия океан

Ако някой ми беше казал подобно нещо в някоя друга страна, просто щях да го изхвърля през прозореца. Но тук при дадените обстоятелства това не беше нито разумно, нито уместно и ето защо отвърнах:

— Не се страхуваме от юмруците ви. Ако търсите сбиване, съвсем скоро ще разберете, че нашите юмруци са по-здрави от вашите. Но върнете ли се спокойно по местата си, не след дълго сами ще напуснем тази къща.

— Няма да ви търпим нито миг повече! Вън!

Той посегна към Търнърстик, който не беше толкова висок като мен, но естествено и тук сметките му излязоха криви. Капитанът го сграбчи за дрехите пред гърдите и ме попита:

— Чарли, работата сериозна ли е?

— Да.

— Е добре, тогава и ние ще кажем край на шегите! Той вдигна китаеца във въздуха и го хвърли сред другарите му така, че мнозина от тях изпопадаха на земята.

— Каквонг ви прихващанг, глупацинг такиванг! Ако не си седнетенг моменталнонг по местатанг, щенг ви направимонг на кайманг!

Няколко от пейките, направени от бамбукови пръти, светкавично бяха разглобени, за да се въоръжат нападателите. После се започна ръкопашна схватка, от която след доста удари и ритници успяхме да излезем победители.

Десетината слабички, лошо хранени човечета не бяха в състояние да мерят сили с нас, още повече че кръчмарят и неговите хора не ги подкрепиха.

Но кратката схватка не мина без шум и олелия и се случи онова, което бях очаквал: в помещението влязоха няколко полицаи, при чието появяване редът и спокойствието незабавно се възстановиха. Всъщност това бяха войници. Униформата им се състоеше от къса червена куртка с бели кантове, къси сини памучни панталони, груби платнени обувки с филцови подметки и плетена шапка от бамбуково лико. Бяха въоръжени с бамбуков щит, върху който беше изобразен императорският дракон, със стрели и лъкове, както и с една къса палка. На гърдите и на гърба им отдалеч се виждаше изрисуваният с ярка боя надпис «пинг», [175] тънките им дълги, увиснали мустаци напразно се мъчеха да им придадат по-войнствен вид.

Щом ни видяха, те се постараха лицата им да придобият възможно по-свиреп израз и стиснаха палките в ръка.

— Кои сте вие? — попита техният предводител, обръщайки се към капитана.

— Какво иска пък тоя? — осведоми се Търнърстик.

— Пита кои сме.

— Кажи му, Чарли! Но същевременно му кажи, че като нищо и той може да яде бой, ако не се държи учтиво!

Пингът повтори въпроса си с още по-силен глас. Отговорих му:

— Ей този човек е йенг-ки-ли, а самият аз съм тао-дзъ.

— Значи сте чужденци и варвари, а се осмелявате да влезете в Куанг-чой-фу!

— Внимавай какво говориш! В нашата страна думата «варварин» е голяма обида, която никой не прощава.

— Варвари сте, иначе не бихте предизвикали това сбиване.

— Ами тогава китайците са варвари, защото те го започнаха.

— Това е лъжа! Тези хора са добри и кротки. Не са ви направили нищо лошо.