Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
— Защо пред мен застава жив човек?
Нямах представа какво трябва да кажа, така че отговорих първото нещо, което ми дойде наум.
— Господарят Ли иска да узнае истината.
Зелената светлина продължи безмълвно да пулсира. След това отново се чу гласът.
— Така да бъде. Погледни ме, Вол Номер Десет.
От двете страни на огледалото се появиха две думи. Едната бе „добродетели“, а другата — „грехове“. Образът ми изведнъж се размъти и изчезна и разбрах, че наблюдавам първото си появяване на земята.
Бях малко мехурче от неизвестно ми вещество, нещо като съвсем малка медуза. То след миг се сля с други и се образува по-голяма медуза. Сетне се превърнах в нещо с пипалца, после в пълзяща твар, докато най-сетне с удоволствие успях да си изясня едно от предишните си съществувания — бях плосък червей. Под надписите за добродетелите и греховете не се появи нищо.
Сетне се преродих като риба. После последователно като растение, гъба и насекомо. Преродих се и като молец, хлебарка, крава и шарен котарак. Започнах да се гордея със себе си в очакване на следващите си превъплъщения.
Намръщих се, тъй като започнах да деградирам. Бях се превърнал във водорасло, в блатна кал, в шест различни вида скали, в четири дървета и в леха с растения. После отново започнах да се издигам в очите си — превърнах се последователно в морско конче, в черен гъсок, в пъстър гущер и в кривокрако и еднооко улично куче със сдъвкани уши и с тяло, носещо белезите на безброй улични сражения. Под надписите за добродетелите и греховете все още не се появяваше нищо. Очаквах с нетърпение първото си съществуване като човек.
И този момент настъпи. Бях започнал да се оформям като човешко същество. Образът се избистри и насреща ми зина добре познатото ми грозно лице на Вол Номер Десет. Неволно протегнах ръце към огледалото. Надписите за добродетелите и пороците изчезнаха.
— Да ме вземат дяволите! — възкликна удивено Господарят Ли.
— Тук при нас не е прието да се изразяваме така обаче разбирам какво искаш да кажеш — каза летописецът. — Удивително! Това момче е невинно като млада праскова!
— Не съвсем — отвърна мрачно Господарят Ли. — Сега вече знаем, че никога не е било наставник на князе, така че ще трябва да си изясним и природата на неговия съучастник. Пауне, направи крачка напред!
Лунното момче зае моето място пред огледалото. Това всъщност бе и целта на Господаря Ли и се удивих на хитроумния начин, по който я постигна.
Надписите за добродетелите и греховете отново се появиха. Образът на Лунното момче се размъти и той също се превърна в малко желеобразно създание. Както и при мен, в началото се повтори поредицата от сливане с други подобни създания и от превъплъщения в малки животинки с пипалца, но после нещата се развиха съвсем различно. Лунното момче с голяма скорост се превърна последователно в отровен бръшлян, в коприва и в грозд от червени плодове, до които не бих се доближил и на разстояние колкото едно гребло. Продължи да се преобразува с още по-голяма скорост и се превърна последователно в отровен паяк, в кобра и в някакво ужасяващо на вид създание с двадесетина гърчещи се пипала. След малко създанието се превърна в миловидна бабичка със закачлив поглед.
Миловидната дребна бабичка шеташе из кухнята си и сипваше някакви странни зелени и морави прахове в едно гърне. От него започнаха да излизат морав дим и тъмна течност. Бабичката се закиска от удоволствие, след като видя как едно малко котенце се устреми към течността, близна я, позеленя и умря на място. Колонката с греховете започна да се попълва и Великото колело на преобразованията продължи да се върти.
Малката бабичка се превърна в нещо, което не можах веднага да определя, но Господарят Ли го окачестви като напреднал случай на проказа. Прокажената твар се превърна последователно в гнусен червей, в лешояд, отровна жаба, бълха и накрая в очарователно смеещо се момченце, което се забавляваше, като изтезаваше едно гущерче. Колонката с греховете започна отново да се попълва, докато Лунното момче най-сетне не се превъплъти в една легендарна личност — лудият монах Му от Среднощното блато.