Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
За миг сърцето на Джефри подскочи лудо, после се успокои.
— Ще се закълнете ли във вярност пред своя крал, архидяконе? Пред тези мъже, като призовете Бога за свидетел?
Джефри пребледня. Не беше сбъркал. Кралят не искаше от него просто да му служи вярно.
Той искаше много повече: Джефри да положи клетва пред свидетели. Напоследък някои свещеници обявиха, че никое духовно лице не трябва да се кълне във вярност на краля, че трябва да бъдат верни само на Бога и на папата. Тези реформатори отказваха да полагат такава клетва при получаването на сана си, а Рим ги окуражаваше да продължат да отказват това. Тези прелати оспорваха също властта на краля да назначава и облича във власт духовни лица. Досега Руфъс бе следвал политиката на баща си. Изискваше и упражняваше правата си над църквата, когато това беше необходимо. Затова назначи за кентърбърийски архиепископ Анселм. Сега настояваше Джефри да му се подчини и по закон беше прав.
— Кога трябва да се закълна? — попита Джефри. Устата му беше пресъхнала и той навлажни устните си. Беше се изпотил.
— Днес. Тук. Сега.
Джефри се насили да мисли, въпреки че беше поразен. Нямаше време да се измъкне с хитрост от новото трудно положение. Кралят настояваше клетвата да бъде произнесена незабавно. По принцип архидяконите не спадаха към най-видните духовници в кралството. Обаче Джефри бе ръководил Кентърбъри от смъртта на Лафран и притежаваше твърде голяма власт и влияние. Защото през последните четири години бе воювал срещу короната и беше фактически глава на църквата. Липсата на архиепископ го правеше ръководител на всички църковни дела. А сега Руфъс беше довел неспирната им битка до окончателна развръзка. Джефри имаше пред себе си два избора — да се закълне или да откаже. Не се съмняваше и за миг, че ако откаже, веднага ще бъде хвърлен в подземията на двореца. Руфъс се беше отнасял и по-зле с тези, които му се противяха и го предизвикваха.
— Колебаеш се — каза Руфъс. Усмивката му вече не беше приятелска. — Значи и ти си религиозен фанатик?
Джефри стисна зъби. Един мускул трепна на лицето му.
— Не съм фанатик — отговори той и се усмихна насила. — Ще изпълня волята ви, ваше величество.
И падна на колене.
Някой ахна. Може би беше Монтгомъри.
Джефри не беше фанатик, но каузата, за която се бореше, бяха църковните интереси. Той подкрепяше много от предлаганите реформи, подкрепяше защитата на правата на църквата срещу домогванията на краля. Знаеше, че ще продължи да прави това. Но последните четири години доказаха, че е невъзможно да победи краля в открита война. До какво доведоха всичките му усилия досега? Резултатът от последния отчет на църковните доходи пред краля беше, че той пак отне от епархията няколко хиляди лири.
Време беше да промени тактиката си. Възможно ли е да стане съюзник на короната, като скрито продължава да защитава интересите на църквата и Бога?
— Много мъдър избор — промърмори Руфъс. След това гласът му стана рязък. — Да свършваме с това!
Джефри се закле пред свидетелите, че ще поддържа и ще се подчинява всячески и завинаги на своя господар, крал Уилям Английски. Руфъс го изненада приятно, като му даде малко, но изключително доходно имение на юг. Джефри целуна коляното на краля и му позволиха да стане.
Погледите им се срещнаха. Задоволството на Руфъс беше очевидно.
— Докажи, че заслужаваш доверието, което ти имам и ще се издигнеш още повече — заяви той.
Джефри веднага разбра намека. Изпитанието още не беше свършило. И ако продължеше да се подчинява на волята на краля, щеше да спечели още. Тъй като беше само архидякон, Руфъс явно намекваше, че ще го назначи на много по-отговорен пост. Но Джефри не се въодушеви. Вместо това вътрешностите му се свиха болезнено. За миг се изплаши и отчая.
Изборът, който току-що бе направил, беше лесен в сравнение с този, който скоро трябваше да направи, ако кралят казваше истината.
Ролф дойде при него и стисна ръката му. Усмивката му вдъхваше увереност, но не беше особено ведра. Тъкмо се приготви да си тръгне и кралят извика.
— Чакай, скъпи архидяконе, чакай.
Джефри бавно се обърна.
Руфъс се усмихваше.
— Боя се, че това е само началото и ти предстои доста работа. Преди малко днес сутринта Анселм ми отказа. Няма да свика воините, които ми дължи. Заяви, че няма да използва мощта на Кентърбъри, за да подпомага кръвопролитните ми амбиции за повече власт — Руфъс втренчи поглед в него. Следващите му думи прозвучаха като въпрос. — Но ти, разбира се, ще ми доведеш тези васали.
Това беше първото изпитание. Този път Джефри не се помая. Независимо от последиците.