![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
Потънала в мислите си, тя почти подскочи от докосването по рамото. Рязко се завъртя, озовавайки се очи в очи с мъж с неспокоен поглед, който нервно мачкаше шапката в ръцете си.
— Какво обичате? — подозрително попита тя.
— Вие сте журналистка, нали? — попита с несигурен глас мъжът. От акцента му личеше, че английският не е родният му език. Беше дребен и болезнено слаб, с пожълтели зъби и дрехи, които бяха по-скоро дрипи.
— Кой се интересува? — Тя надникна зад рамото му, сякаш търсеше още някого.
— Всеки ден идвам тук — каза човечецът, погледна към сградата на Финикс Груп и неволно потръпна.
— Доста неприятна история — кимна тя.
Той сякаш усети притеснението й.
— Казвам се Арон Лесник, от Краков. — Замълча за миг и за всеки случай добави: — В Полша.
— Знам къде се намира Краков, дори съм била там — отвърна Кейти. — Какво искате от мен?
— Чух част от разговора ви с онзи полицай и разбрах, че сте журналистка. Наистина ли е така?
— Да. И какво от това?
Лесник отново погледна сградата. Когато се обърна към нея, в очите му имаше сълзи.
— Ужасно ми е мъчно за хората, които бяха избити там. Бяха добри и достойни, всички до един… — Избърса очите си с опакото на ръкава си и вдигна глава. В очите му се четеше отчаяние.
— Да, истинска трагедия. А сега ще ви помоля да ме извините.
Защо вечно привличам всякакви откачалки? — запита се тя. Но следващите думи на човека я накараха да забрави раздразнението си.
— Бях там, вътре — дрезгаво рече той. — В деня на стрелбата.
— Какво?! — втренчи се в него тя. — Били сте вътре?
— Да, бях там! — отвърна с изтънял глас Лесник и посочи с пръст сградата.
— Където бяха избити хората?
Лесник започна да кима като дете, което признава поредната си пакост.
— Какво сте правили там?
— Търсех работа. Английският ми е слаб, но разбирам от компютри. Отидох, защото разбрах, че им трябват компютърни специалисти. Имах среща. Точно в онзи… лош ден.
— Нека си изясним нещата. — Кейти напразно се опитваше да скрие възбудата, която я обземаше. — Отишли сте на интервю, когато служителите на фирмата са били избити? По време на стрелбата?
— Да — кимна Лесник и очите му отново се насълзиха.
— В такъв случай защо сте жив?
— Чух пистолетите. От дете познавам звука от изстрелите с пистолет. Тогава руснаците дойдоха в Краков… И побързах да се скрия.
Съмненията на Кейти започнаха да се разсейват. По време на журналистическата си дейност тя също се беше крила от въоръжени мъже.
— Къде се скрихте? Искам всички подробности.
— На втория етаж има една стаичка, в която държат копирната машина. Тя има вратичка отзад с малко пространство, което беше празно. Аз съм дребен и не ми беше трудно да се скрия в него. Стоях там, докато стрелбата престана. После излязох навън. Бях сигурен, че ако ме открият, ще застрелят и мен. Но не ме откриха. Извадих късмет.
Кейти почти подскачаше от вълнение.
— Вижте, идеята да говорим тук, на улицата, не е добра. Искате ли да отидем някъде другаде?
— Не, казах ви достатъчно — дръпна се Лесник. — Идвам тук всеки ден, защото не мога да стоя настрана. Всичките тези хора са мъртви освен мен. Аз също трябваше да съм мъртъв.
— Не говорете така. Извадили сте късмет, както сам казахте. Трябва да свалите бремето от душата си.
— Не, не! Обърнах се към вас, защото чух, че сте журналистка. В Полша имаше журналисти, които се превърнаха в герои. Те се изправиха срещу руснаците. Баща ми беше един от тях. — Замълча за миг, после гордо добави: — Те го убиха, но той си остана герой.
— Сигурна съм, че е така — кимна Кейти. — Но вие не бива да мълчите. Трябва да отидете в полицията.
— Не, никаква полиция — отстъпи още една крачка назад Лесник. — Не обичам полицията.
— Пребивавате нелегално в страната, нали? — загрижено го погледна Кейти.
Лесник не отговори и извърна очи.
— Без полиция — прошепна той. — А сега трябва да си вървя.
— Чакайте! — хвана го за ръката тя. Умът й бясно препускаше. — Ще ми разкажете ли какво видяхте, ако ви обещая да не разкривам източника си? Готова съм да се закълна пред цял куп библии, че няма да спомена името ви. В края на краищата вие сам се обърнахте към мен, което означава, че очаквате да ви помогна.
— Не знам защо се обърнах към вас — колебливо отвърна Лесник. — А вие… Наистина ли няма да кажете на никого?
— Категорично — кимна тя. Очите й се плъзнаха по неспокойното му лице, крехката, почти момчешка фигура и парцаливите дрехи. Лесно можеше да си го представи скрит в копирната машина, вцепенен от стрелбата в сградата. — Какво ще кажете, ако отидем да хапнем някъде и да си поговорим? Обикновен разговор, нищо повече. Ако все още се чувствате притеснен, просто ще си тръгнете. — Ръката й се протегна към него. — Разбрахме ли се?