![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— На много места по света не ни разбират — въздъхна Фън и погледна към агента на МИ5. — Включително и във вашата страна, мистър Ройс. Но ние направихме всичко възможно да разсеем подозренията и неяснотите, които биха попречили на изпълнението на задачите, поставени пред Финикс Груп.
— Известно ли беше на някой от служителите за връзките ви с китайското правителство? — попита Ройс.
Шоу вече знаеше отговора на въпроса. Ако имаше нещо такова, Ана щеше да му каже.
— Не — поклати глава Фън. — Решихме да не им казваме, защото то няма отношение към тяхната работа. Нима е толкова важно за кого работят, след като имат благородни цели?
— Вие членувате ли в комунистическата партия? — попита Шоу.
— Не виждам какво общо…
— Отговорете на въпроса.
— Трябва да разберете, че…
— Да или не! — повиши глас Ройс.
— Да. Като повечето ми сънародници — отвърна отбранително Фън.
— Ей на това му си вика тотална бъркотия] — отчаяно вдигна ръце агентът.
— Господа, уверявам ви, че става въпрос за огромно недоразумение — проплака Фън. — Финикс Груп няма нищо общо с „Червената заплаха“. Самата мисъл звучи абсурдно!
— Няма как да знаете със сигурност, тъй като сам признахте, че за пръв път идвате тук — засече го Ройс.
— Но защо да го правят?
— Колко партньори имате?
— Четирима.
— Мисля, че някой трябва да ги попита. — Ройс хвърли поглед към Шоу и добави: — Засега това си остава между нас. Ако се разчуе, страната ви ще има големи неприятности, мистър Фън.
— Нима вярвате, че Русия ще ни нападне?
— Горшков е заложил честта си и ще го направи. Ако не вярвате, попитайте афганистанците.
— Кой още знае? — вдигна глава Шоу.
— Един-двама души от разследващия екип. В началото на следствието никой не е очаквал такова нещо. Когато попаднали на документите, те запечатали сградата и веднага ме повикаха.
— Изненадан съм, че допуснахте мен! — каза директно Шоу.
— Франк ме увери, че сте най-добрият. Реших да се доверя на дискретността ви, защото имам отчаяна нужда от вашата помощ.
— Можете да разчитате и на двете.
Ройс се извърна към Фън.
— Паспортът ви, моля.
— Не можете да направите това — потъмня лицето на китаеца.
— Дайте ми го — протегна ръка Ройс.
— Не съм извършил престъпление.
— Но ще трябва да го докажете, нали?
— Нима ще предизвикате международен скандал?
— Един повече едва ли ще бъде от значение.
— Искам да ме закарате в китайското посолство. Веднага!
— Първо ми дайте паспорта си, а после ще видя какво мога да направя — любезно отвърна Ройс и ъгълчетата на устните му се разтеглиха в нещо като усмивка.
Фън бавно бръкна в джоба си и му подаде документа.
— Това е нечувано! — изсъска той.
— Абсолютно — кимна Ройс. — Също като нещата, които открихме тук.
Шоу ги изчака да се насочат към вратата и подхвърли:
— Аз отивам в кабинета на Ана.
— Само сме вдигнали тялото, Шоу — обърна се агентът. — Нищо друго не е пипано, така че не е много…
— Знам, че не е.
57
Вземайки стъпалата по две наведнъж, Шоу се изкачи на горния етаж и тръгна по покрития с мокет коридор. Вратата в дъното зееше отворена. Той затвори очи и си заповяда да се концентрира единствено върху най-важното — да открие следи, които ще го отведат до убийците на Ана.
Влезе в стаята и изведнъж му стана студено. Очите му обходиха малкото помещение, плъзнаха се по книгите и спряха на стола зад писалището, на който беше седял при последното си идване. Погледът му беше привлечен от малкия персийски килим в средата на помещението, цветята върху перваза и пуловера, преметнат на облегалката на стола. Докосна го с пръсти и професионализмът започна да го напуска. Въпреки миризмата на изгорял барут и антисептици, използвани от разследващия екип, материята беше съхранила аромата на Ана.
Професионалното му поведение се пропука още веднъж при вида на снимките, подредени на полицата с книги зад бюрото. На тях бяха двамата с Ана, щастливо усмихнати.
Краката му омекнаха в мига, в който видя засъхналата й кръв върху дъските. Наложи му се да седне. В тъмните петна изведнъж зърна миналото, настоящето, а дори и частица от мрачното си бъдеще. Отдадеш ли сърцето си на друг човек, вече никога не си свободен. Трябва да си готов за превратностите на съдбата, но никога не успяваш да го постигнеш.
Счупеното стъкло беше залепено с лента, но въпреки това той се приближи да го огледа. Машинално си повтаряше, че ако рухне, няма да може да отмъсти за Ана. Видя драскотините по рамката, оставени от отчаяните й пръсти. От скока са я делели броени секунди. Обърна се към вратата, в която личаха дупките от двата куршума. Опитното му око механично изчисли траекториите. Те несъмнено я бяха улучили в гръдния кош, както показваше видеото. Но стрелецът не би могъл да знае, че Ана се е опитвала да скочи през прозореца.