Цялата истина [The Whole Truth - bg]

— Разполагаме със запис от видеокамерата, поставена за контрол на паркиращите автомобили. Ето какво е хванала в деня на нападението…

Шоу се надвеси над рамото му. Камерата беше разположена на висок стълб срещу входа и обхващаше цялото пространство пред сградата. В горната част на екрана се появи бял микробус със сателитна чиния на покрива, който спря отпред. От него слязоха двама души.

— Работното облекло на фирмата за поддръжка на улиците — поясни Ройс.

Мъжете извадиха от микробуса няколко пластмасови конуса и преградиха с тях улицата и част от тротоара. Шоу забеляза, че в същата минута започна да се върти и сателитната чиния на покрива.

— Заглушават обхвата на мобилните телефони — досети се той.

— Като преди това са прекъснали кабелите на стационарните — добави Ройс.

В следващия миг от микробуса изскочиха половин дузина мъже и се втурнаха в сградата. Това се случи с изключителна бързина. Дори някой да ги бе видял — през прозорците на околните сгради или от преминаващ автомобил, — едва ли им бе обърнал внимание.

— Пуснете го пак на забавен кадър! — заповяда той.

Минута по-късно сцената беше повторена, с два пъти по-бавна скорост и максимално увеличение. Мъжете бяха високи и атлетични. На лицата си имаха маски, а оръжията им най-вероятно бяха скрити под дългите палта, с които бяха облечени. Шоу разгледа всяка фигура поотделно, търсейки отличителни белези — непокрита кожа с петно или бенка, татуировки или нещо подобно. Остана разочарован.

Следейки внимателно реакцията му, Ройс съчувствено кимна.

— Нищо, нали? Ние гледахме записа десетина пъти, но не открихме нищо. Те несъмнено са професионалисти. Знаели са за камерата и са взели съответните мерки.

— Предполагам, че камерата не е била следена в реално време.

— За съжаление — отново кимна Ройс. — Мога да ви уверя, че ако беше обратното, градската полиция щеше да реагира по най-енергичен начин. Но явно и тези хора са го знаели.

— Въпросът ми беше излишен — мрачно въздъхна Шоу.

— Номерата на колите също не доведоха до нищо. Микробусът е бил откраднат от някакво гробище в Съри преди седмица, а номерата му се оказаха свалени от друга кола, оставена за ремонт в тукашен сервиз. Задната врата на сградата беше разбита, което означава, че оттам е проникнал втори ударен екип.

— Изразихте се точно — кимна Шоу. — Ударни екипи, които влизат отпред и отзад и започват методично завземане на територията — етаж по етаж, стая по стая. Вероятно са разполагали със списък на служителите и схема на работните им места. — Каза го повече на себе си, отколкото на Ройс, помълча малко и добави: — Пуснете и останалата част от записа.

Вцепени се отново, когато към улицата полетяха стъкла. В рамката на прозореца се мярна силует на жена, която крещеше. Не се чуваше нищо, тъй като записът беше без звук.

— Това е Ана!

— Твърде вероятно — кимна Ройс.

— Франк каза ли ви нещо за нея и мен? — втренчено го погледна Шоу.

— Не много, но достатъчно. Бях в кабинета на госпожица Фишер, видях ваши снимки на бюрото й. Съжалявам. Отдавна ли бяхте заедно?