Цялата истина [The Whole Truth - bg]

В главата й отново изплуваха думите на Шоу: „Животът ми приключи, но убиецът на Ана ще умре, и то скоро.“ Нямаше съмнение, че той щеше да се опита да убие престъпника или престъпниците с голи ръце, независимо че бе ранен.

А после? Какво щеше да прави после? Ами ако загине, докато си отмъщава? Човек, който е в състояние да организира убийството на близо трийсет души, едва ли ще се предаде лесно.

А тя трябваше да пише своите материали. Какво ли ще си помисли Шоу, когато разбере, че е получила задача да прави репортаж за „Лондонската касапница“? Да си вади хляба от убийството на Ана? Това беше нейната професия, но тя беше сигурна, че той щеше да се ядоса. И то много.

Очите й попаднаха на малката бутилка червено вино, която й бяха сервирали с обяда. Беше я задържала и след като стюардът разчисти масичката. Гледаше я втренчено, докато влакът продължаваше напред. Двайсет минути по-късно той навлезе в покрайнините на Лондон с нагъсто застроени стари къщи, над които стърчаха причудливи комини. Кейти продължаваше да гледа бутилката. В един момент не издържа, отви капачката и отпи малка глътка. Обзе я блаженство, последвано от остро чувство за вина. Въпреки това отпи втори път. Чувството за вина нарасна стократно. Затвори бутилката, остави я на подноса и промърмори мрачно „гадост“.

Мъжът на съседната седалка я чу, погледна бутилката и вдигна очи към лицето й.

— Лоша реколта?

— Лош живот! — отвърна с пламнал поглед тя.

Човекът побърза да забие нос във вестника си.

Кейти си даваше сметка, че няма да може да работи по този начин. Журналистиката не е за пияници. Не можеше да си позволява самосъжаление, въпреки че в момента това й се струваше адски изкусително. Направи знак на преминаващия стюард и го помоли да прибере бутилката.