Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Тази флотилия, плаваща към Иудея, беше допълнена от три кораба, превозващи свитата на владетелката, съставена от сановници и равини от осем търговски съда, пренасящи даровете, приспособленията за лагеруване и добитъка.
Флотилията напредваше в спокойното като езеро Червено море. Македа имаше възможност да види как отдалеч народът й я приветстваше с възхита и я акламираше безкрайно. Но когато отминаха савските крайбрежия, царицата с почуда установи мизерията на крайбрежните села. Обясниха й, че тази част от империята й е безплодна, необработена и без напояване.
Тя незабавно заповяда на регента си да започне изкопаването на напоителни канали и кладенци, да се разорава и сее, да се организират солници, с което да се създаде работа за населението и то да се изведе от мизерията.
Заповедта й отлетя веднага за столицата чрез сигнализационните мачти, чиито прецизни и сложни приспособления правеха чудеса. Построените на определени места по крайбрежието кули, препредадоха посланията последователно до столицата чрез позивен код и мощни медни рефлектори, които светеха нощем. Якуб получи посланието още същата нощ. Волята на царицата се разнесе в пространството.
По-късно флотилията се отдалечи от брега, придружена от стада акули, с каквито изобилстваше Червено море. Тези опасни пирати бяха постоянните врагове на ловците на бисери. Преди много време Македа беше поискала от съветниците и маговете си да намерят начин да се изтребят тези акули човекоядки. Една малка част от тях бяха загинали от окултните заклинания, но царицата не успя да се отърве с магии от тази напаст.
„Иехова, който върши добре своите дела — обясниха моряците, — е създал акулите, за да разкъсват онези войници, които по средата на боя се изплашват, дезертират и се хвърлят във водата в желанието си да стигнат на суша18. Затова ги наричали «палачи на страхливците».“
Пътуването трябваше да продължи четиринадесет дни.
Царицата запълни дните си като свиреше на арфа и се разсейваше с пауните си, с дресираните си маймуни и кротките си лъвове. През останалото време кроеше планове за разкрасяване на градовете или за подобряване на флота и армиите си. Никога не стоеше без занимание.
Откакто бе отплавала към неизвестното, където я очакваше един златен цар, чийто слова бяха като нежна музика, в нея страстно се разпали желанието за живот.
Вечер капитаните й разказваха един след друг подвизите си. Савският флот беше кръстосвал всички южни морета. Видял беше огнени острови и островчета, обградени с гигантски палми, чиито розови корени се показваха на голямо разстояние от брега. Спирал беше в чудната страна на жълтите хора с дръпнатите очи. Водил бе изтощителни битки срещу пирати със свръхчовешка смелост и дързост. Откривал беше великолепни и непревземаеми пристанища, които отдалеч приличаха на феерични дворци от мрамор, нефрит, оникс или корналин.
(Липсва една страница)
Дали съветниците му не се опасяваха, че господарят им щеше да се ентусиазира прекалено от непознатата прелест, която се приближаваше към Иерусалим? Дали не се страхуваха тази жрица на далечните народи на Иехова да не се окаже всъщност богиня на войната, вместо посланичка на мира и красотата? Можеха само да убедят Соломон да нареди сигурни пратеници да му докладват няколко пъти на ден за перипетиите на пътуването на Савинянката! Неговите информатори само му описваха външния блясък, с който тя беше обградила пътуването си.
Те разправяха, че царският кортеж напредва бавно към Иерусалим, предшестван от маса слонове, и по пътя населението го посреща със захлас и ентусиазъм. Легенди се носеха от уста на уста. Царицата, обвита цялата във воали, беше качена на бял слон върху златна и сребърна носилка с балдахин от алена коприна. Слонът беше с богато покривало, бродирано с емблемите на Симиена и Сава: огнени лъвски глави. Ескортът й се движеше под звуците на пиколи, лютни, тромпети, барабани и тимпани.
18
Морските битки са се водили предимно край бреговете — Бел.авт.