Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
На деветнадесетия ден свика за сбогом придворните си.
Обяви им, че царица Македа заминава, за да принесе животни в жертва на Иехова в Иерусалимския му храм в Иудейското царство и да му занесе изкупителни дарове. Като дъщеря на пророк, беше длъжна — съгласно религията на прадедите си и на народа на Симиена, извор на империята й — да опознае по-задълбочено и с разбиране, тайнствата на еврейската религия. Затова именно щеше да поиска от Великия господар на обреда и политиката, служителя на Заветния ковчег, да я осветли по всичко и след това да изпрати в храмовете на Симиена и Сава равини и левити от Иудея. Те щяха да се съвещават с равините и левитите на Сава как по-добре да служат на Иехова и да го почитат. Царицата щеше да поиска още от цар Соломон да изпрати в нейните училища преподаватели, специалисти по еврейската религиозна наука.
Сановниците и свещениците знаеха за това отдавна и нямаха какво да кажат. Поздравиха царицата. Всъщност те бяха доволни да привлекат над народите на Симиена и Сава милостта на Иехова, разгневен вероятно от езическата вяра на фалшивите астролози от завладените земи, които тровеха сърцата и душите на народа на Иехова.
Царицата назначи за регент принц Якуб, когото почитаха за храбростта, вярата и верността му към трона, както и заради благородното му сърце. Така присъстващите разбраха, че царицата щеше да отсъства дълго. Церемонията за встъпването в регентство беше великолепна. В подножието на трона на Пречистата регентът Якуб произнесе със силен глас клетвата за вярност и целуна земята пред ръцете на своята царица. След това всички благородници, свещеници, левити и офицери отново се заклеха и минаваха един след друг пред трона.
Следващият ден бе двадесетият и Македа замина.
Тя тръгна сред овациите на армията и народа си, възкачена върху златна носилка с балдахин. Пътят й бе покрит с цветя като градина, но познавайки ентусиазма на жителите на Сава и за да се избегне струпване на всичките му жители, царицата реши да се качи на кораба от един малък частен пристан на две хиляди лакти от Савското пристанище. Там я чакаха най-видните личности на царството, за да й пожелаят добър път и да измолят за нея благословията на Иехова.
Докато слизаше от носилката си, Македа забеляза вдясно, недалеч от брега, закотвени три асирийски военни галери. Осведоми се и научи, че корабите бяха пристигнали през нощта. Племенникът на Салманасар беше слязъл на брега, за да й изкаже почитанията си, преди да е отплавала към Иудея.
Македа изтръпна.
Погледът й се втренчи в очите на Асадарон, който се приближи към нея с блестящ ескорт. Асириецът се поклони. Царицата отговори отдалеч на поздрава му, като допря челото си с двата пръста на дясната си ръка. Докато Хайзар я водеше към пурпурната шатра, където благородници, съветници и висши офицери щяха да се сбогуват с нея с протоколни слова и благословии, владетелката се запита с безпокойство какво ли прави Асадарон в Сава. Дали беше научил за заминаването й в Иерусалим? Дали не се беше обидил от нейния отговор на поканата му, отправена чрез Набус, шивача? Македа се оплете в тревожни предположения.
Князът се яви сред кортежа на официалните лица. Никой не го позна и никой не го спря да влезе в шатрата. Асадарон бе все такъв, какъвто бе в Симиена, с благородна и горда осанка. Усмихна се, когато почтително целуваше края на пояса на царицата, и каза:
— Научих, царице за неочакваното ти заминаване за далечна страна с религиозна цел. Надух платната, за да пристигна преди тръгването ти и да ти пожелая добър път, благословен от твоя Бог, но моето непроменено сърце се надява на скорошното ти завръщане.
Македа разбра намека и отговори без колебание:
— Заминавам да се помоля в Храма на Иехова в страната на мъдрия Соломон. Заминавам и ще се завърна под божия поглед. Сърцето ти трябва да има търпение до завръщането ми, принце Асадарон.
— Сърцето ми е по-жадно и по-нетърпеливо за твоето присъствие, отколкото сърцето на цар Соломон — отговори дръзко асириецът.
Гордият му характер не се беше променил. Винаги с повече импулсивност, отколкото тънкост. Пречистата вдигна ръце и властно направи знак на принца, че редът му за аудиенция е преминал. Други вече й изказваха почитта си, докато асириецът се отдалечаваше с предизвикателност, която стряскаше официалните лица.
Сбогуването с благородниците приключи и сандалките на царицата се понесоха по прекрасния пурпурен килим към мястото, където се клатушкаше лодката за качване. В този момент джуджетата прислужнички й подадоха воала с диадемата на Владетеля на четирите хоризонта.