Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Вероятно много повече, отколкото в компанията на съпругата си.
— Точно така. — Тобиас я изгледа загадъчно отстрани. — Като се има предвид, че повечето бракове във висшето общество се сключват по финансови и обществени причини, не е изненадващо мъжът да има много по-интимна връзка с любовницата си, отколкото със съпругата.
Сега вече Лавиния разбра какво искаше да й каже партньорът й. Завъртя се рязко и смръщи чело.
— Наистина ли смяташ, че Невил убива любовниците си, щом им се насити, защото знаят твърде много за него? Какви тайни може да има, за да убие три жени само за да си осигури мълчанието им?
— Ще бъда съвсем честен с теб. — Тобиас прекрати огледа на кухнята и се запъти към стълбата за първия етаж на къщата. — В момента не знам какво да мисля. Знам само, че последните две, а може би и последните три любовници на Невил са мъртви. Жени, с които клиентът ми е имал много тесни връзки. Смята се, че са посегнали на живота си.
— Самоубийство? — Лавиния се огледа несигурно в кухнята и забърза след него. — Все още не сме сигурни, че Сали Джонсън е последвала предишните две в реката.
Тобиас изкачи бързо стълбата и влезе в дневната.
— Според мен при дадените обстоятелства трябва да очакваме най-лошото.
Лавиния предостави на Тобиас да претърси дневната и се зае със спалнята.
Трябваха й само две минути, за да се увери, че поне по една точка Тобиас се бе излъгал. Обърна се рязко и хукна обратно към дневната.
— Тобиас!
Той излезе веднага и я погледна загрижено.
— Какво има?
— Не знам какво е станало със Сали, но едно е сигурно: преди да изчезне, тя си е събрала багажа. Гардеробът е празен, под леглото няма куфари.
Без да каже дума, Тобиас забърза към нея по коридора. Тя отстъпи настрана и го пропусна да влезе в спалнята. Когато влезе след него, той стоеше пред празния гардероб и се взираше вътре.
— Нищо чудно някой от познатите й, който е разбрал, че е изчезнала, да е дошъл и да е събрал вещите й — изрече тихо той. — Няма да се изненадам, ако започнат да ги продават.
Лавиния поклати глава.
— Ако тук е влизал крадец, щеше да остави стаята безобразно разхвърляна. Всичко е в пълен ред, не виждаш ли? Който и да е събрал нещата на Сали, явно е познавал много добре тази стая.
Тобиас се огледа замислено.
— Невил я е познавал най-добре от всички. Може би е искал да заличи следите от убийството.
Лавиния отиде до масичката за миене и погледна в големия леген.
— Ако беше така, със сигурност щеше да прибере окървавената кърпа и да излее водата от легена.
— Какво каза? — Тобиас прекоси стаята с големи крачки и се взря смаяно в тъмните петна по кърпата и в ръждивокафявата вода. — Дали пък не я е убил тук и след това си е измил ръцете в легена?
— Не ми се вярва. Никъде по стаята не се виждат кървави петна. — Лавиния се поколеба, после кимна решително. — Има и друга възможност, Тобиас.
— И каква е тя?
— Може би някой се е опитал да убие Сали, но тя се е отървала. Избягала е от убиеца и се е върнала в дома си. Превързала е раната си, а после е събрала багажа си и е изчезнала.
— Искаш да кажеш, че се крие?
— Точно така.
Тобиас огледа отново малката спалня.
— Едно е ясно — в тази стая не се е водила борба.
— Това означава, че Сали е била нападната някъде другаде. — Въодушевена от теорията си, Лавиния се запъти към вратата. — Хайде да поговорим със съседите. Може би някой е видял как Сали се прибира вкъщи, а после излиза с багаж.
Тобиас поклати глава.
— Само ще си загубим времето, Моят информатор ме увери, че никой не е виждал Сали от два дни.
— Не вярвам твоят информатор да е говорил с всички съседи. Според мен е нужно да разпитаме пак.
— Джек гледа много сериозно на работата си.
Лавиния стигна до стълбата.
— Знам, че ти е трудно да разбереш, Тобиас, но мъжете не винаги мислят за всичко.
За нейна изненада той не възрази и я последва надолу по стълбата. Излязоха от къщата през кухненския вход.
Лавиния спря на улицата и огледа замислено двете редици малки къщи. В този час беше спокойно и безлюдно. Единственият жив човек беше стара жена, увита в наметка, с пълна кошница цветя. Тя мина покрай Лавиния и Тобиас, без да ги погледне. Вниманието й беше приковано в разговора, който водеше с невидим спътник.
— Розите са прекалено червени — обясни ядосано тя. — Казвам ти, розите са кървавочервени, за бога! Червени като кръв, червени като кръв. Толкова червени рози не се продават. Цветът им изнервя хората. Никога няма да ги продам, не разбираш ли…