Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Във всеки случай цветарката е права, като твърди, че има кръв. — Обърна качулката и като видя подплатата, подсвирна тихо. — Виж какво личи тук. Следи от удар по главата. Как мислиш?
При вида на засъхналата кръв Тобиас присви очи.
— Така изглежда. Раната на главата винаги кърви силно, даже когато нараняването е незначително.
— Следователно теорията ми, че Сали е оцеляла след нападението и преди да се скрие, се е прибрала вкъщи, за да си събере багажа, се потвърждава.
— Според мен е постъпила много разумно, като е сменила наметката си с лудата цветарка — продължи мисълта й Тобиас.
— Сали идва от бордей и вероятно се е скрила именно там. В такива места скъпите дрехи винаги правят впечатление, а тя не е искала никой да я забележи.
— Прав си. О, Тобиас, мисля, че вървим по горещи следи.
Лавиния откри малък джоб в подплатата и пъхна ръка вътре. Пръстите й напипаха парче хартия.
— Всичко, което знаем, е, че последната любовница на Невил е избягнала съдбата на предишните две — каза Тобиас. — Наметката потвърждава заключенията, които ти направи в спалнята, но не дава нова информация, нито ни води в друга посока.
Лавиния се взираше като хипнотизирана в билета, който бе извадила от джоба на наметката.
— Напротив, напротив — пошепна тя. — Води ни обратно в музея на Хугет.
19
— Гняв и болка — изрече съвсем тихо мисис Воун. — Болка и гняв. Учудващо.
Думите бяха произнесени толкова тихо, че Лавиния едва ги чу. Хвърли поглед към Тобиас, който стоеше в другия край на слабо осветената галерия, но той не каза нищо. Цялото му внимание беше съсредоточено върху мисис Воун. Хугет стоеше в близост до вратата и мършавото му тяло трепереше от страх. Приличаше на скелет, готов да побегне при първа възможност.
— Крайно неприлично — мърмореше съкрушено той. — Никога не съм си помислял, че тези фигури ще бъдат гледани от почтени дами. Галерията е предназначена само за джентълмени, колко пъти ще ви повтарям…
Никой не му обръщаше внимание. Мисис Воун обикаляше бавно от сцена на сцена и спираше, за да огледа чертите на лицата.
— Не познавам тези жени, но съм готова да се закълна, че лицата им са взети от реалността. — Мисис Воун се поколеба. — Но не мога да кажа дали са били живи или мъртви.
— Маска, снета от мъртва жена. Това ли искате да кажете? — попита Тобиас.
— Невъзможно е да се определи. Има три начина да се постигне прилика в моделирането с восък. Първият — този, който използвам аз, — е да се оформят чертите на лицето, както се оформят от камък или глина. Вторият начин е да се вземе восъчна отливка от лицето на жив човек и да се използва за скулптурата. И третият е мъртвешката маска.
Лавиния се взираше в лицето на жената от най-близката сцена, което изразяваше болка или екстаз.
— Не мислите ли, че чертите на мъртвешката маска са — как да кажа — не толкова раздвижени? Трупът не може да изглежда толкова жив.
— Опитният художник, който умее да работи с восъка, може да използва мъртвешка маска със замръзнали черти и да я преработи в живо лице.
— Много, много неприлично. — Хугет кършеше костеливите си ръце. — Дамите нямат място тук.
Никой не го удостои дори с поглед. Тобиас застана съвсем близо пред една восъчна фигура и огледа мъжкото лице.
— А какво ще кажете за мъжете? Можете ли да определите дали са на живи или на мъртви лица?
Мисис Воун вдигна вежди.
— Нима още не сте забелязали, че чертите на всички мъжки фигури са взети от едно и също лице?
— Не. — Тобиас продължи да оглежда скулптурата пред себе си с нарастващ интерес. — Не бях забелязал.
Лавиния се взираше уплашено в разкривеното мъжко лице пред себе си — без съмнение, лице на насилник.
— Божичко, мисля, че сте права, мисис Воун!
— Не ми се вярва, че мъжете, които посещават тази галерия, си губят времето да оглеждат лицата на мъжете — усмихна се леко мисис Воун. — Без съмнение вниманието им е заето с други неща.
— Обаче лицата на жените са съвсем ясни. — Лавиния се запъти към следващата сцена. — Те се различават едно от друго. Това са пет различни жени.
— Права сте — кимна мисис Воун. — Съгласна съм с вас.
Лавиния хвърли поглед към Тобиас и той вдигна вежди.
— Отговорът е не. Не познавам нито една от тях.
Лавиния се изчерви и се покашля.
— А какво ще кажете за лицето на мъжа?
Тобиас отново поклати глава.
— Не го познавам. — Завъртя се рязко и махна на Хугет. — Кой ви продаде тези восъчни фигури?
Собственикът на музея се разтрепери. Очите му се разшириха. Направи няколко крачки назад, докато опря гръб на вратата.