Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Проклятие… — Тобиас разтърка крака си.
Смайлинг Джек го остави да помисли над новината, преди да продължи.
— Има и още нещо, което сигурно искаш да знаеш.
— За Сали ли?
— Не. — Джек понижи глас, макар че бяха сами в стаята. — Става въпрос за Блу Чеймбър. Пак започнаха да се носят слухове.
Тобиас присви очи.
— Нали ти казах, че Блу Чеймбър приключи! Азур и Карлайл са мъртви. Третият успя да се скрие, но аз ще го намеря. Няма да се спра пред нищо.
— Онова, което казваш, сигурно е вярно. Но ако се съди по слуховете, които се носят по улиците, в момента се води малка частна война.
— И кой воюва?
Джек вдигна рамене.
— Това не мога да кажа, но чух, че който спечели, ще поеме контрола над остатъците от Блу Чеймбър. Разправят, че планирал отново да изгради империята, рухнала след смъртта на Азур.
Тобиас се загледа в огъня. Трябваше много внимателно да обмисли изненадващата новина.
— Задължен съм ти за тази информация — каза най-после.
— Ами да. — Смайлинг Джек се засмя доволно. — Длъжник си ми. Но няма за какво да се притеснявам. Ти винаги си плащаш сметките.
Докато беше седял в „Грифон“, мъглата се беше сгъстила. Тобиас спря на улицата и се огледа. Светлините от кръчмата не стигаха далеч. Осветяваха мъглата и изглеждаха странно ярки, но не разкриваха почти нищо.
След минута размисъл той прекоси улицата, устоявайки на порива да вдигне яката на прастарото си палто и да закрие ушите си. Дебелата вълна щеше да прогони студа, но и щеше да закрие гледката настрани и да приглуши шумовете на нощта. В тази част на Лондон човек имаше нужда от всичките си сетива.
Тобиас забърза през мъглата и скоро потъна в мрака. Улицата изглеждаше пуста. В нощ като тази това не беше изненадващо.
Когато най-сетне остави зад гърба си неестествените светлини от „Грифон“, той тръгна по слабата светла ивица, която прорязваше мрака. Предположи, че тя идва от фенера на спряла карета, и се запъти натам, като се стараеше да върви по средата на улицата, колкото може по-далече от неосветените странични улички и тъмните входове на къщите.
Въпреки всички предпазни мерки единственото предупреждение беше тихият, плъзгащ се шум от стъпките на мъж, който тръгна след него. Уличен крадец.
Тобиас се пребори с напора да се обърне и да застане срещу нападателя. Знаеше, че това няма да му помогне. Лондонските улични разбойници ходеха винаги по двама.
Затова се стрелна настрана и потърси защита в най-близката стена в гърба си. Остра болка прониза левия му крак, но внезапната промяна на посоката изпълни целта си. Мъжът зад него загуби следата.
— По дяволите, изгубих го.
— Запали фенера. Побързай, човече. Хайде, давай, иначе никога няма да го намерим в тази проклета мъгла.
Това е отговор на въпроса ми, каза си Тобиас. Наистина го гонеха двама улични разбойници. Гневните гласове издаваха къде са застанали.
Той извади пистолета от джоба си и зачака.
Първият мъж изруга ядно и се захвана с фенера. Когато блесна светлина, Тобиас видя целта и натисна спусъка. Трясъкът на пистолета отекна по цялата улица, фенерът се счупи.
Разбойникът изкрещя и изпусна фенера. Маслото се разля по паважа и избухна в ярки пламъци.
— Проклятие, онзи има пистолет — изохка вторият разбойник.
— Да, обаче си изстреля барута, нали? Вече няма полза от оръжието.
— Някои хора носят по два пистолета.
— Не и когато не очакват проблеми. — Мъжът се очерта на фона на трепкащата светлина, която хвърляше запаленото масло. Ухили се като същински дявол и надигна глас: — Ей ти, там в мъглата! Дошли сме да ти предадем важно послание.
— Няма да ти отнемем много време — присъедини се към него другарят му. — Искаме само да сме сигурни, че разбираш колко сериозно е посланието.
— Къде е той? Нищо не виждам, по дяволите!
— Млъкни и се ослушай, жалки глупако!
Каретата в другия край на улицата се раздвижи. Тракането на колелата и тропотът на копита по влажните камъни отекнаха в нощта. Тобиас се възползва от шума, свали кърпеното си палто и го окачи на желязната решетка наблизо.
— Проклятие, онзи гаден нощен пазач върви право в нашата посока! — извика един от разбойниците.
„Само не колата на нощния пазач“, помисли си Тобиас и излезе напред, за да не я пропусне. „Моля, само не колата на нощния пазач. Всяко друго превозно средство, само това не.“
Люлеещият се фенер почти се изравни с него. Мъжът на капрата крещеше и пляскаше с юздите по гърбовете на конете, за да ги подкани да бързат. Тобиас посегна и се хвана за каретата.