Любов по неволя
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: lavinia lake/tobias march #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по неволя». Краткое содержание книги:
Но Лавиния се заблуждава за намеренията на този тайнствен мъж — той се страхува не за нейния живот, а за нейното сърце…
— Продавали ли сте рози на жената, която живееше в тази къща? — попита предпазливо Лавиния.
— Никой не иска кървавочервени рози.
— Как се говори с луда жена? — запита се Лавиния. От друга страна обаче — макар че очевидно не беше наред с главата, старицата не бе изпратена в лудница. Това означаваше, че е в състояние да печели прехраната си с продажба на цветя. Означаваше още, че притежава някакви остатъци от разум.
Лавиния раздрънка монетите в шепата си.
— Искам да купя вашите кървавочервени рози.
— Не. — Жената се вкопчи страхливо в кошницата. — Никой не ги иска.
— Аз ги искам. — Лавиния й подаде няколко монети.
— Никой не купува кървавочервени рози. — Очите на жената светнаха тревожно. — Знам какво искате.
— Знаете ли?
— Искате новата ми наметка, да. Не ви интересуват червените рози. Никой не купува кървавочервени рози. Искате кървавата ми наметка.
— Харесва ми. Нова и много хубава.
— И почти няма кръв. — Цветопродавачката се ухили гордо с беззъбата си уста. — Само малко на качулката.
Мили боже — помисли си Лавиния. — Сега не бива да я притеснявам. Нито да я обърквам с много въпроси. Най-важното е да имам наметката.
— По моята наметка няма и капчица кръв — обясни тя предпазливо. — Защо не се разменим?
— Наистина ли искате замяна? Много интересно. Тя не искаше наметката, защото имало кръв, разбирате ли? Както никой не иска кървавочервени рози.
— Аз ги искам.
— Тя винаги купуваше моите рози. — Старата цветопродавачка посочи кошницата си. — Но онази вечер не поиска. Заради кръвта, нали разбирате. Каза ми, че едва се отървала жива.
Сърцето на Лавиния заби като безумно.
— Отървала се е?
— Ами да. — Старицата се ухили. — Но сега се страхува. Скрила се е. Затова взе старата ми наметка. Защото по нея няма кръв.
Лавиния развърза връзката на наметката си, свали я от раменете си и я подаде на жената заедно с монетите.
— Готова съм да ви дам тази хубава наметка и няколко монети отгоре, ако ми дадете вашата.
Цветопродавачката погледна предпазливо дрехата в ръката на Лавиния.
— Изглежда ми стара.
— Уверявам ви, че е много запазена.
Лудата наклони глава и изведнъж изтръгна наметката от ръката на Лавиния.
— Я да видим какво ми предлагаш, миличка.
— По моята наметка няма кръв — увери я бързо тя. — Нито капчица.
— Така изглежда. — Жената изтърси наметката и я обърна, за да види подплатата. — А, тук има петно. — Вгледа се по-внимателно и поклати глава. — Някой май се е опитал да го изпере.
Лавиния чу шум. Тобиас явно се мъчеше да потисне смеха си. Постара се да не поглежда към него, защото беше готова да се развика.
— Петното почти не личи. — В гласа й звучеше решителност.
— Аз нали го видях.
— Малкото петно на моята наметка е много по-добро от кървавите петна на вашата — обясни с едва сдържано нетърпение Лавиния. — Е, ще направим ли смяната или не?
Сбръчканото лице на старата цветарка изрази надменно презрение.
— Да не ме мислите за луда, момиче? Великолепната наметка, която топли старите ми кости, е много по-ценна от тази, която ми предлагате.
Лавиния пое дълбоко въздух и се опита да не покаже отчаянието си.
— Какво още искате?
Старицата се изсмя дрезгаво.
— Наметката, монетите и хубавите ви ботушки. Това ще е достатъчно.
— Ботушките ми? — Лавиния поклати глава. — Но те ми трябват, за да се прибера вкъщи.
— Не се притеснявайте, скъпа. Ще ви дам старите си обувки. По тях няма кръв. Никаква. Не са като розите. — Очите на лудата отново помътняха. Погледът й се отнесе. — Никой не иска да купува рози, по които лепне кръв, от мен да го знаете.
— Премислих диагнозата си. — Тобиас помогна на Лавиния да се качи в наемната карета. — Вече не съм убеден, че цветопродавачката е напълно луда. Точно обратното. Мисля си, че умее да се пазари по-добре от теб.
— Радвам се, че се забавляваш. — Лавиния падна тежко на седалката и погледна съкрушено износените обувки на краката си. Подметките им бяха пробити, имаше и няколко спукани шева. — Ботушките ми бяха почти нови.
— Ти не си единствената, сключила лоша сделка. — Тобиас се качи след нея и затвори вратичката. — Трябваше ли да й даваш толкова много монети?
— Сметнах, че след като ще загубя наметката и ботушките си, ти също трябва да дадеш своя принос.
— Надявам се, че си доволна от покупката. — Тобиас се отпусна на отсрещната седалка и погледна наметката в ръцете й. — Как мислиш, какво ще научим от тази дреха?
— Още не знам. — Лавиния започна да опипва подгъва.