Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
По едно време в просъницата до слуха ми достигна хъркане, което се засили.
Почнах да сънувам съвършено отвлечени неща, които нямаха нищо общо с положението, в което се намирах, обаче чуждото хъркане проникваше в съня ми и ми пречеше.
Хъркаше Мартин Ларсензвей, легнал по гръб, скръстил ръце на корема си. Иван Горилата беше подпрял с двата си крака потъналия в брезента Игор Незнакомов и пъшкаше тежко. После извика.
Не можеше да се спи. Запалих петромакса и събудих Мартин Ларсензвей да не хърка. Иван Горилата сънувал, че го затиска скала и с краката си я бутал да се освободи. Игор Незнакомов нищо не разбра. Имаше още четири часа, докато се разсъмне.
Това беше прощалната ни нощ с умрелите, които на сутринта трябваше да напуснем.
— Не остава нищо забравено на земята — каза на сутринта Иван Горилата. — Нощес, след като ме събуди Лабо, пак заспах и сънувах Пърси Норман, че ми заповядва да предам неговата чанта с диамантите на жена му. Не ми е ясно защо мене беше избрал за тая работа. Цялата нощ се въртя около мене с превързаната си глава. Не пропусна да ми каже, че Алън Ландис го е убил.
Разхождаше се из камиона, оглежда се по кьошетата и се измъкна през оня прозорец над главата на Мартин Ларсензвей. Така ясно го виждах, че когато излизаше от прозореца, надигнах се след него и вместо него видях Мартин, кръстосал ръцете си, хърка ли, хърка.
— Аз нищо не сънувах. Само ми беше много тежко от изпития алкохол — каза Мартин Ларсензвей. — Усетих, че хъркам, но не можех да се обърна. Нещо ме притискаше, но не можех да се помръдна.
— И двамата не ме обичаха — изповяда се Игор Незнакомов — и това ме освободи от излишни сънища. Към сутринта сънувах, че сме в Каракас и отидохме в кабарето, където подарих на моята Мерцедес един диамант.
— Щастливец, ти без твоята Мерцедес не можеш и насън — подигра го Иван Горилата.
— Нищо — успокоих го. — Имахме съставени протоколи за личните имущества на Пърси Норман и Алън Ландис. Ще ги предадем на съответните легации срещу документ, който в дубликат ще изпратим на семействата им. Адресите ги има в писмата им. Легациите да се погрижат да намерят жените им. Това не е наша работа. Семействата им могат да ни обвинят, ако лично предадем чантите, че сме ги ограбили. Точка! Какво следва от дневния ред?
— Как ще продължим сега проучванията — запита винаги трезвият и практичен Мартин.
Това беше много по-сериозен въпрос. Трагичната смърт на Пърси Норман и Алън Ландис не можеше да прекъсне проучванията, за които бяхме подписали договор с Петролния картел в Каракас.
Бяхме четирима — по двама за всеки камион. Имахме достатъчно патрони, малко храна и сравнително добро здраве. Оставаше да се споразумеем откъде да започнем проучванията. За нас беше важно да картираме терена от реката Парагуа до ляноса на реката Ориноко, което значеше да се върнем по обратния път и да тръгнем по левия бряг на Парагуа, докъдето беше възможно да се движим с камионите, а по-нагоре — пеша. Школувани и аклиматизирани в продължение на осем години, ние знаехме приблизително какво ни очаква в местност, където не беше стъпвал човешки крак.
Реката Парагуа е петата по величина река, която извира от Сиера де Пакароима. Дяволската планина е част от тая верига. Това са реките Карони, Карао, Парагуа, Гурци и системата Каура Вентури. В тая област между Сиера де Пакароима и Сиера де Мерида тече главната река Ориноко. Милиони години са протекли и в тая област върху основната скала на Архайкума са се разливали моретата на всички геоложки епохи, които са ни оставили хиляди метри от своите седиментни уталожения в контакт с всички станали ерупции. В седиментните уталожения са попаднали милиони тона органически материали от животни и организми, които вследствие на каталичното действие на минералните соли и огромния натиск са генерирали в земно масло. Точно него търсехме. Трябваше да открием благоприятните структури, в които то се е събрало. Венецуела е прочута със своите петролни находища.
— Има ли смисъл да мъкнем и двата камиона назад? — предложи Иван Горилата. — Да приберем всичко ценно от камиона на Пърси Норман и тогава да тръгваме. Ще ни се наложи доста изкачване, докато стигнем до праговете на Парагуа. Обратно, на слизане ще трябва да се движим перпендикулярно на Ориноко. Съмнявам се как ще се справим дори с единия камион през джунглата Парагуа.