Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Така е — съгласи се Магьосника. — Така че кой наистина би могъл? Извънземни? Някои допускат подобна възможност — всъщност над седемдесет процента от хората вярват, че някога в миналото Земята е била посещавана от извънземни. И ако те съществуват, възможно е да са посетили нашата планета и да са построили тези съоръжения. Но лично аз не съм привърженик на тази хипотеза.
— А на коя?
— Той смята, че те са построени от хората — обади се Джак, който също разглеждаше стените. — Ей… Това е Ур!
— От хората? — Зоуи се намръщи. — Но нали се съгласи, че древните хора не биха могли да…
— Точно така. Но не изключих раса от свръхдревни — уточни Магьосника.
— Теорията за прадревната цивилизация — подметна Джак.
— Да — потвърди Магьосника. — Теорията, че нашата цивилизация не е първата, обитавала тази планета. Че през епохите между паданията на астероиди, ударите на комети и убийствените приближавания на разни Тъмни звезди някакви същества от човешки тип многократно са се извисявали над заобикалящите ги животни, създавали са процъфтяващи цивилизации и са умирали, за да се появят отново милиони години по-късно.
— Смяташ, че някаква древна цивилизация от човешки тип е построила всичко това? — недоверчиво попита Зоуи.
— Да. Високоразвита човешка цивилизация, много по-развита от съвременната. Нима не забеляза, че всички врати, през които минахме, и всички стъпала, по които слязохме, са направени за същества с нашите размери? Една извънземна цивилизация да направи стъпала, подходящи за човек — това ще е върхът на случайността. Не, тази пещера — това удивително съоръжение — е направена от човешки ръце, макар и преди много, наистина много години. От хора.
— Хора, които въпреки своя прогрес не са съумели да избегнат унищожението — подчерта Зоуи.
— А може нещо да ги е убило — намеси се Уест. — Докато са строили всичко това, е паднал астероид и просто ги е изличил от лицето на Земята.
— За сто милиона години може да се случат страшно много неща — въздъхна Магьосника. — Може да се появи нов животински вид, да се развие, да се утвърди и после да изчезне. Та нали Homo sapiens съществува само от някакви си стотина хиляди години. И нека не забравяме, че хората, построили тази Машина, поне са се опитвали да се спасят от връщането на Тъмната звезда.
— Магьоснико, съжалявам, че те прекъсвам, но били хвърлил един поглед на това? — помоли Джак, който междувременно бе отишъл до ръба на „балкона“ и гледаше през бинокъла си колосалната обърната пирамида.
Върхът на пирамидата се спускаше наравно с нивото на „балкона“, но отстоеше на стотина метра от тях.
— Върхът не е остър — отбеляза той и подаде бинокъла на Магьосника. — Плосък е.
— Както беше при Голямата пирамида? — попита Зоуи.
— Почти. Тук плоската част обаче е по-малка… доста по-малка — отговори Магьосника. — Горе-долу с размера на… — той погледна Стълба в ръцете на Джак — на това.
— Само че как да стигнем дотам, за да го сложим на мястото му? — попита Зоуи.
— Предполагам, по същия начин, по който стигнахме дотук — каза Джак и посочи пода под краката им.
Зоуи погледна надолу и видя символа на Машината, издълбан в мрамора. Тук обаче правоъгълниците в рисунката бяха с човешки ръст.
Джак постави пречистения Стълб в процепа най-близко до пропастта.
В същия миг се разнесе мощен грохот.
Джак се огледа, но не видя никаква причина за тътена.
А после от стената на пропастта, точно пред тях, започва да излиза тесен мост. И докато се издигаше, се разгъваше — дълъг каменен мост без перила.
Грохотът не спираше. Мостът продължаваше да се издига… още и още, докато в един момент с плътен удар не спря. Приличаше на грамаден каменен език, прострян над пропастта от краката на Джак до… обърнатия връх на пирамидата.
— Не е зле — одобри Джак.
И здраво хванал пречистения Стълб, Джак Уест-младши стъпи на моста — нищожно дребен в необятната Зала, над пропастта и под колосалната пирамида.
Бездната под него чезнеше в мрака.
Джак се опита да не мисли за това. Просто тръгна към гигантската бронзова пирамида, без да откъсва поглед от нея.
Зоуи и Магьосника следяха всяка негова крачка.
Джак стигна до края на моста и застана под върха на обърнатата пирамида…
Беше точно 6:11.
Горе първите лъчи на слънцето се отразяваха от повърхността на притихналото езеро.
Алби бе нагласил телескопа си върху една гладка площадка на пирамидалния остров, точно над двете клатещи се във водата надуваеми лодки.
След малко извика:
— Сатурн се издигна над Юпитер! Пролуката… се появи!