Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Така е — Падва безнадеждно махва с ръка. — Пишат и говорят неистини. Защото, ако се каже истината, на всички ще им стане ясно, че Ходорковски е невинен. Разбирате ли, ако се разкаже истината за т.нар. съзнателно неизпълнение на съдебно решение, ако се разкаже истината, че е нямало никакво предписание, което да се изпълнява, а тъкмо обратното — имало е доброволно споразумение, утвърдено от съда, хората ще кажат: тогава за какво ги съдят? От една страна, се радвам, че дойдохте и ще напишете книга, но от друга — съм огорчен. Работата е там, че книгите не се четат. Е, ще я прочетат десет или сто хиляди души. А телевизия гледат десетки милиони. И вие със своята книга няма да можете да промените общественото мнение, което телевизията с месеци обработва — че Ходорковски и Лебедев са виновни. Вие със своята книга няма да можете да убедите хората, че и в историята с Института по торовете Ходорковски също е невинен. Там законът установява максималната цена на акциите. Когато прокурорът казва, че Ходорковски и Лебедев са платили малко за тези акции, те не спорят. Платили са малко, но по закон не е могло повече. Ето това да бяха показали по телевизията. Да бяха показали на какви доказателства се позовава обвинението. Да бяха показали документа, подписан от Лебедев, върху който няма подпис на Лебедев.
Генрих Павлович Падва е възрастен човек и известен адвокат. Той дълго мълчи, преди да продължи:
— Понякога ми иде да се обеся, понякога ми иде да се откажа от адвокатството, понякога ми иде да напиша отворено писмо, да се изкажа, да разкажа всичко. Но разбирате ли кое е ужасното? Една телевизионна компания ме молеше да разкажа за делото на Ходорковски. По това време бях на изследвания в Израел. Те пристигнаха там да вземат интервю от мен. Записаха интервюто, благодариха ми. После се видях на екрана. Пълна противоположност на онова, което им бях говорил. Към лъжите и пропагандата бяха лепнали моята извадена от контекста фраза: „Да, това е напълно правилно.“ Излизаше, че потвърждавам лъжата. Когато излизах от съдебната зала, към мен бяха насочени десетки телевизионни камери. Дявол знае колко бяха — и първи канал, и втори канал, и хиляди коментари направих, но само един-два от тях бяха излъчени, и то изрязани до неузнаваемост и извадени от контекста.
— Излиза — казвам, — че Ходорковски и Лебедев са в затвора по лъжливо обвинение?
— Така е — отвръща убедено Падва.
— А може ли — питам — тази лъжа да се поправи?
— Може. Градският съд може да отмени присъдата. На градския съд, повярвайте ми, всичко ще му стане ясно. На съдия Колесникова също всичко й беше ясно, тя е разумен съдия.
— Но нали няма да отменят присъдата?
— Някой ден ще я отменят. Когато се смени властта, делото Ходорковски ще бъде преразгледано, а аналогични дела на обикновените хора ще бъдат забравени. Когато се смени властта, съдът ще бъде такъв, какъвто е и сега. Съдиите ще отменят присъдата след позвъняване от Кремъл точно както сега я постановиха след позвъняване от Кремъл. Дори не може да се мечтае, че някога присъдата ще бъде справедлива и не продиктувана от властта. Ние сме твърде несвободни хора. Веднъж бях защитник на предприемача Биков и бях потресен. Той в никакъв случай не е Спиноза и дори не е кой знае колко интелигентен човек, но е надарен. Той седеше в клетката, съдът се оттегли на съвещание, а Биков каза на прокурора: „Аз в тази клетка съм по-свободен човек, отколкото вие в своята униформа“.
— Какво искате да кажете — питам аз, — че никога няма да дочакаме справедлив и независим съд?
— Разбира се, няма да дочакаме. Не и в този живот. Спомняте ли си, имаше една депутатка Галина Старовойтова? По едно от делата, които аз водех, тя беше направила депутатско запитване. Такова беше тогава времето, че депутатите от Върховния съвет бяха в зенита на славата и властта си. Започнах да говоря в съда. Обвинителите и съдът ме гледаха с раболепие като представител на депутата Старовойтова. Спечелихме делото. Но ми беше противно. Та, ако от Кремъл биха се обадили на върховния съдия и той би пуснал Ходорковски, бих се радвал, защото Ходорковски е невинен, но би ми било противно. Би ми се искало върховният съдия сам да установи справедливостта от уважение към справедливостта, а не защото му е заповядано от Кремъл. Би ми се искало върховният съдия сам да изпитва потребност от справедливост и тази потребност да е по-силна от страха от властта. — Генрих Падва задълго се замисля. — Това са прекрасни душевни мечтания. Това никога няма да стане.