Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
С този Варкентин стана нелепа история. Докараха го в съда като свидетел. Във филма на Малков Варкентин е грижливо сресан и облечен в чист дънков костюм, а в съда Варкентин се появи невчесан и с явно чуждо яке. Ръкавите му бяха по-дълги от ръцете, носът му течеше и той го триеше с ръкавите. Въведоха го в съдебната зала, той се огледа и хукна да бяга навън. Охраната го хвана и го доведе при съдията. Съдията му поиска паспорта, той го даде и пак хукна да бяга, пак го хванаха, върнаха го и го разпитваха. Той беше толкова жалък и отговаряше толкова несвързано на въпросите, че Ходорковски и Лебедев в клетката се смееха до сълзи, падайки един върху друг. След десетина минути Варкентин посвикна с обстановката и не искаше да си тръгва, когато разпитът приключи. Изведоха го. Това беше отвратително. При това отвратителни бяха всички, освен Варкентин: прокурорът, който е призовал за свидетел очевидно неспособен да отговаря за думите си човек; адвокатите, които бяха изнамерили, че Варкентин е бил съден за изнасилване и пуснат поради невменяемост; Ходорковски и Лебедев, които се смееха на глупостите на болния, вместо да плачат и да викат: „Престанете да се подигравате с човека! Та той все пак е човек!“ Питам Алексей Малков:
— Защо във филма „Човекът с метлата“ няма нито един документ, подписан от този момък като директор на фирма? Или няма такива документи?
— Ако е подписвал, значи има. И ако е бил в съда като свидетел, значи има документи. Но докато се водеше следствието, не ми даваха никакви документи. Прокуратурата не е особено контактна. Единствено Вешнякова (официалният представител на прокуратурата — В. П.) се яви, никой друг не е коментирал, а аз с никого не съм контактувал. Позовавах се единствено на показанията на Варкентин.
Това казва Алексей Малков, обръщайки логиката надолу с главата. Обратното! Точно обратното! Ако е имало документи, значи Варкентин ги е подписвал. И тогава би следвало те да бъдат показани и да се докаже, че са били подписвани, за да може Ходорковски да укрива данъци. Но документи няма. Има само показанията на нещастния невменяем човечец, че уж нещо бил подписвал.
В същия филм Алексей Малков разказва за още една посредническа фирма. Този път в Швейцария. Някоя си Елена Колонг — французойка, рускиня по произход, оглавявала фирмата. Адвокат Антон Дрел казва, че в Швейцария тя била нещо като деловодител на съпругата на един от партньорите на Ходорковски. После обаче се опитвала да шантажира Платон Лебедев и искала от него да я обезщетят, защото онази жена се отказала от услугите й. Алексей Малков твърди, че чрез Колонг в Швейцария се изпирали юкоските пари. Питам Алексей:
— Във филма ти Колонг говори на някаква пресконференция. На каква?
— Струва ми се, че самата тя даде пресконференция в Париж. Но аз не съм снимал тази пресконференция, а кореспондентът ни за Европа.
— Ясно. Във филма тя показва папки с документи, но от всички папки вади само два документа. Единият е с дата февруари 1998 година. Това е поръчението на ЮКОС за размяна на акции на дъщерните компании с единна акция на ЮКОС, което няма никакво отношение към прането на пари. Вторият документ е начертана на ръка схема за пране на пари. Може и да е вярна, но начертана на ръка схема не може да е документ. Ти как си обясняваш, че Колонг не показва нито един документ при условие, че има цели папки? А може би няма документи? Може би в папките има само хартия, а Колонг е шантажистка?
— Нямам обяснение — честно си признава Алексей Малков. — Монтирах кадрите, които ми изпратиха.
— Ти попита ли вашия кореспондент за Европа защо са й дали само година условна присъда? И то в Швейцария, където за пране на пари могат да те тикнат в затвора за цял живот.
— Не, не съм го питал.
Алексей Малков дояжда сладките вареники. Той е обезоръжаващо искрено момче с детски пухкави и румени бузи. Искрен като войник, който не разбира защо го обвиняват във военни престъпления, щом е изпълнявал заповед. Питам го: