Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

— Светът на облозите е странно нещо, Клавдия! — приближи още Крис. — Той е като животът в двореца, нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Човек може да залага и на двете страни, или да разхвърли облозите си по различни начини. И така, според Руфин и Мелеагър, който е фукльо и не може да си държи устата затворена… — Крис почеса носа си. — О, между другото, срещала ли си го преди? Сутринта, преди да отпътува, закусвах с Мелеагър, той е сигурен, че те познава, но не може да сети откъде и откога.

— Заблуждава се.

— Както и да е — продължи да бъбри Крис — новината е, че парите, торбите със сестерции57, са за Мелеагър. Облозите може да са простички: Муран побеждава, Муран е убит, или Муран побеждава Спицерий, но е победен от Мелеагър. С една дума, предпочитат Муран срещу Спицерий при едно условие: че изгуби от Мелеагър.

Стомахът на Клавдия се сви, гърлото й пресъхна така, че не можеше да преглътне.

— Какво тогава? — заекна Клавдия.

— Тогава… — обясни Крис — да се върнем към малкия инцидент, когато Спицерий изгуби съзнание на арената. Облозите бяха, че Муран ще го убие, което ще даде възможност на Муран да се изправи срещу Мелеагър. Ако беше станало… слушай, Клавдия… — Крис тикна пръст в лицето й, — Муран би трябвало да е много разстроен, горкото момче, заради всички тези обвинения, че е извършил измама и навярно когато се изправи срещу Мелеагър, маже и да не бъде, как да го кажа, маже и да не бъде в най-добрата си форма.

Клавдия почувства, че има нужда от вода, чиста и свежа вода, за да измие надигащия се горчив вкус в гърлото си. Крис беше опасен, но добре осведомен човек. Бе изплашен от убийствата и вероятно се опитваше да я успокои. Клавдия облиза устни. Крис просто й подхвърляше намеци и вероятности, които Клавдия вече бе чула от хората край Елена. Спицерий трябваше да умре — Муран трябваше да го убие, но на следващия двубой щеше да се изправи срещу един зловещ, безчестен гладиатор. Застаналият на арената боец трябва да бъде самоуверен.

— Защо Руфин не ми каза всичко това?

— Би трябвало — сви рамене Крис, — но цялата тази шумотевица и вълненията се отразиха на всички. Не е чудно, че императорът иска да се върне в Рим. Казва, че там е по-спокойно.

— А какво според теб ще се случи с Муран?

Сановникът изду ноздри, което при него означаваше, че се е замислил дълбоко.

— Струва ми се, две неща, Клавдия. Първо, все още нещо може да се случи на Спицерий. Второ, дали Муран още се чувства заплашен, дали душевният му покой е разклатен? Нали знаеш как стават тези работи. Професионалистите като Муран тренират и съзнанието, и телата си. Те гледат на себе си като на победители; противното ще ги доведе до катастрофа.

— Вярно е — Клавдия скръсти ръце на гърдите си. Муран й беше разказвал как борците се присмиват един другиму и се опитват да пречупят волята на противника, да смутят сърцето и да разбунят съзнанието му.

— Освен това — продължи Крис и в тона му прозвуча злостна нотка, — теб трябва да те тревожи и това, че когато те — които и да са те — приключат със Спицерий, могат да тръгнат срещу Муран? Руфин мисли същото.