Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Тогава и двамата със Серторий се зарекоха толкова дълбоко да влязат под кожата на варварите, че някой ден да се доберат до положение, от което да черпят сведения за бъдещата политика на германите (ако изобщо можеше да се говори за такава). На тях не им стигаше да бъдат прости войници, които умеят да печелят уважение на бойното поле. И двамата трябваше да си свият гнезденца насред племената, в които съдбата ги беше отвела. Затова и се разделиха, нарочно избраха различни племена, а сетне си избраха и жени сред онези, които наскоро бяха изгубили мъжете си.

Сула беше избрал Хермана, защото и тя като него беше чужденка в племето, и защото нямаше деца. Мъжът й бил племенен вожд, иначе жените в племето никога не биха допуснали някаква си чужденка да заема място, отредено за кимврийка, място, жизненоважно за всяка от тях… И така, жените в племето вече сънуваха трупа на ненавижданата натрапница, когато изведнъж Сула, паднал като метеор насред малкото им общество, се качи в каруцата й и я поиска за жена. Двамата чужденци щяха да се чувстват най-добре заедно. Иначе в избора му не бяха замесени чувства, още по-малко слабост към херуската Хермана; просто тя имаше повече нужда от него, отколкото някоя кимврийка, а и от всички жени в племето беше най-малко обвързана с околните. Така, дори да се случеше да открие, че мъжът й е римлянин, би имала по-малко мотиви да го предаде, отколкото една кимврийка.

Хермана не беше красавица като останалите германки: повечето й съплеменнички бяха високи, но все пак добре сложени, с дълги крака, стегнати гърди, руси коси и сини очи. Ако не бяха големите им устни и малките им прави нослета, човек би могъл да ги определи, общо взето, като хубави жени. Докато Хермана беше доста по-ниска дори от римлянина Сула (който сред сънародниците си би минал за среден на ръст — метър и седемдесет и два; пример за висок римлянин беше Гай Марий със своите метър и осемдесет и два), при това възпълничка. Косата й беше гъста и дълга, но цветът й беше сивкав, „миши“, както се изразяват много хора; очите й бяха също сиви, в тон с косата. Иначе си личеше, че е германка: чертите на лицето й бяха остри и насечени, носът й беше къс, тънък и остър. Беше на тридесет години и още не беше родила дете. Ако мъжът й не беше вожд, или пък ако беше по-самолюбив, Хермана отдавна щеше да е пропъдена от племето и обречена на гладна смърт.