Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Веднъж стъпили на германска земя, бегълците можеха да се движат по-бързо, защото покрай долното течение на Рен горите бяха малко и лесно проходими. Тук-там край пътя се виждаха парчета земя, на които смелчаци бяха засели житни култури — повече за фураж за добитъка, отколкото за храна за хората. На третата седмица от октомври Сула намери поселени ята на марсите, а сред тях и това на Херманиното родно племе. Оставяйки жена си на грижата на съплеменниците й, той дори сключи с тях мирен договор от името на римския Сенат и народ.
Но когато дойде мигът на раздялата, и мъж, и жена се обляха в сълзи. Оказваше се, че са държали повече един на друг, отколкото някога са предполагали. Понесла на ръце близнаците, Хермана изпрати Сула далеч от селото, докъдето можеше да върви в крак с коня му. Той се изгуби зад хоризонта, а тя продължаваше да плаче от мъка и да търси с поглед фигурата му в далечината. Сула също не можеше да спре сълзите си; от тях чак нищо не виждаше и се оставяше на коня си да го води.
Съплеменниците на Хермана му бяха дали добър кон, тъй че още в края на същия ден Сула успя да го размени за друг, също добър — и така прехвърляйки се от кон на кон, той измина за дванадесет дни цялото разстояние, разделящо изворите на река Амизия, където живееха марсите, от лагера на Марий в близост до Гланум. През цялото време следваше плътно течението на Рен, после на Мозела, Арар и Родан, без нито веднъж да се отклони встрани или да потърси по-удобен път.
Беше го налегнала такава мъка, че почти не забелязваше през какви страни минава и що за хора среща. Само веднъж се удиви на самия себе си колко чисто и убедително говори езика на друидите и си помисли с гордост: „Ето ме, че говоря перфектно няколко германски диалекта и езика на галите карнути, аз Луций Корнелий Сула, римският сенатор!“
Чак на другата пролет стана ясно какво е истинското отношение на германите към приютилите ги по земите си атуатуци, отношение, за което дори не можеха да подозират Сула и Квинт Серторий, напуснали варварите от няколко месеца. Когато волските каруци потеглиха на юг и стотици хиляди преселници поеха по своя път към Италия, кимврите, тевтоните й останалите дадоха на атуатуците да пазят всичко онова, което не искаха или не смееха да вземат на път. Шест хиляди отбрани воини останаха при атуатуците, за да ги бранят от съседните племена — тях и цялото богатство, което няколкостотинте хиляди души носеха със себе си по време на дългото скитане из Европа: златни статуетки, златни колесници, златни юзди, златни талисмани, златни монети, златни кюлчета, няколко тона прекрасен кехлибар и още различни други скъпоценности, които бяха взели тук й там по време на безкрайното си пътешествие или мъкнеха със себе си още от родните места, за да носят спомен за предците си. Единственото злато, което германите взеха със себе си на юг, беше златото по вратовете, ръцете и краката им. Останалото трябваше да остане скрито при атуатуците, по същия начин, по който волките тестосаги от Толоза бяха пазили в продължение на век и половина златото на галите.
Когато Сула се върна при Юлила, нямаше как да не я сравни с Хермана. Римската съпруга му се видя разпусната, небрежна, невъзпитана, необразована, незачитаща ред и дисциплина и ненавистна. От предишната им среща поне беше запомнила, че не трябва да му скача на врата и да го опипва пред погледите на робите. Но както Сула трябваше да си каже след вечеря, тази случайна проява на благоприличие от страна на жена му се дължеше не толкова на желанието й да му угоди, колкото на присъствието на майка й Марция в къщата. Защото с Марция нямаше как да не се съобразяваш — тя беше навсякъде и те наблюдаваше със своя строг, осъдителен, лишен от обич и снизходителност поглед. Годините не бяха я пощадили, а след толкова дълъг и щастлив брак с Гай Юлий Цезар тя трудно понасяше живота на вдовица, който й предлагаше повече грижи, отколкото радости. „Освен това — мислеше си Сула — жена като Марция би се презирала, че е родила толкова недостойно същество като Юлила.“
И в това не виждаше нищо нередно. Той самият се мразеше заради грешката, която допусна, оженвайки се за Юлила. И все пак нямаше да е добро решение, ако я пропъдеше от дома си, защото все пак не можеше да я обвини в разврат нито с хора от простолюдието, които предпочиташе една Метела Калва например, нито със своите равни. Навярно изневярата беше единственият порок, който Юлила не познаваше. Пък и пиянството й беше останало скрито за околните и никой в Рим не можеше да предполага каква бездънна бъчва е съпругата на Луций Корнелий Сула; и това естествено се дължеше единствено на стоическите усилия на Марция да крие неуредиците в семейството си. Сула обаче не можеше да каже, че й е благодарен: дори да се заловеше с унизителните процедури за искане на дифареацио, той не би могъл да представи достатъчно уважителни доводи да го получи.