Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
И все пак с Юлила не можеше да се живее. Плътските й желания бяха незадоволими, а и Сула гледаше на съпружеските си задължения все повече и повече като на мъчение, с което трябва да изкупва Бог знае какви грехове. Само да погледнеше Юлила и мъжествеността му се свиваше като някой от онези гигантски охлюви, които Публий Вагиений беше извадил навремето от торбичката си. Той не желаеше дори да се докосва до жена си, още по-малко тя да докосва него.
За една жена може и да е лесно да се престори, че изпитва желание към някого, още повече че изпитва удоволствие от сношение с него; един мъж обаче не може да си позволи нито едното, нито другото. „Ако по принцип мъжете могат да лъжат по-малко от жените — мислеше си с горчивина Сула, — то е, защото са се родили с един клатещ се между краката им издайник, който, опре ли ножът до кокала, не може да излъже никого.“ И това белязваше за цял живот поведението на мъжа. А ако съществуваше обяснима причина защо някои мъже се чувстват привързани към други мъже, то беше, понеже в любовта към хората от същия пол никой не можеше да иска от партньора си да му е верен.
Нищо в тези размишления не вещаеше добро за Юлила, но пък и тя нямаше откъде да разбере какви минават през главата на мъжа й. Единственото, което беше повече от ясно, бе, че в отношението си към нея той се показваше все по-безразличен. В продължение на две нощи Сула я избягваше, като ставаше все по-нервен, а оправданията му звучаха все по-измислени. На третата сутрин тя стана от леглото по-рано от мъжа си, отиде в дневната си да изпие кана вино и бе хваната натясно от майка си.
Между двете жени се разрази свада, толкова жестока, че чак децата се разреваха, а робите избягаха в другия край на къщата. Сула се затвори в таблиния и почна да ругае наред всички жени, за които се сетеше. По думите, които достигаха до него, лесно можеше да отгатне, че подобни спорове се водят от дълго време между майка и дъщеря и че става дума за все едно и също: за децата. Марция, която можеше да вика достатъчно силно, за да я чуят чак в храма на Великата богиня, повтаряше за хиляден път, че дечурлигата са напълно пренебрегвани от майка си. Юлила пищеше насреща й явно с надеждата да научат за неволите й чак в Големия цирк, че Марция умишлено откраднала любовта на децата й, така че на нея какво й оставало.
Сражението между двете продължи много по-дълго, отколкото човек би предположил, че ще трае един толкова уморителен спор — още едно свидетелство, че темата е била разработвана дълго време и от двете страни, щом се сещаха какви аргументи да предложат и щом ги повтаряха кажи-речи наизуст. В крайна сметка спорът завърши в атрия, точно пред кабинета на Сула, със заявлението на Марция, че ще вземе децата и гледачката им на дълга разходка, че не знаела кога ще се приберат, но най-добре би било дотогава Юлила да е изтрезняла.
Сула беше притиснал с ръце ушите си, за да не слуша как децата му си късат гърлата да реват и да пищят с надеждата, че майка им и баба им ще им обърнат внимание и ще сложат край на пререканията. Опитваше се да ги гледа само тях и постоянно си повтаряше, че и двете го изпълват с истинско щастие. След като толкова време бе стоял далеч от тях, таткото не можеше да се нарадва на дъщеря си и сина си. Корнелия Сула вече беше навършила пет годинки, а малкият Луций Сула — четири. И двамата бяха вече достатъчно големи, за да мислят и да страдат заради свадите между родителите им; Сула добре си спомняше своето детство и болките, които беше познавал като малък. Ако се опитваше да се оправдае пред близнаците си, че ги е изоставил сами с майка им в Германия, повтаряше си, че те са още само на няколко месеца и никога няма да си спомнят за баща си. Когато се беше сбогувал с тях, двете бебета още се лигавеха и личицата им трудно се различаваха. Но с римските му деца беше по-трудно; те вече се бяха превърнали в мислещи хора и животът им не беше никак лек. Сула дълбоко ги съжаляваше. И ги обичаше, по начин, който нямаше нищо общо с чувствата му към всеки друг мъж или жена.
Вратата на кабинета му се отвори с трясък и вътре нахълта Юлила: дрехите й висяха на парцали по тялото й, тя безпомощно размахваше юмруци, а лицето й беше поморавяло от ярост и от изпитото вино.
— Чу ли? — попита тя.
Сула остави перото на писалището и отвърна с уморен глас: