Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
— И аз също, дори и да загубих много време заради нея. Тревожих се да не закъснея за изборите за консул. Бях си рекъл, че сведенията, които нося, могат да ти бъдат от огромна помощ. — Сула се покашля. — Всъщност сега му е мястото да ти кажа, че лично аз — е, естествено от твое име, — сключих договор за мир и съюз с германските марси. Казах си, че това е единственият начин синовете ми да знаят за Рим, който се намира твърде далеч от земите на херуските. Хермана ми обеща да ги научи да не мислят лошо за Рим.
— Няма ли да я видиш отново някой ден? — загрижи се Марий.
— Разбира се, че не! — отвърна рязко Сула. — Нито близнаците. Никога повече, Гай Марий, няма да си пускам дълга коса, още по-малко — мустаци. Нещо повече, зарекъл съм се повече кракът ми да не стъпи в страна, отдалечена от Вътрешно море. Римският ми стомах трудно понася диетата от говеждо месо, мляко, масло и овесена каша. Да не говорим, че обичам да се къпя и че не понасям бира. Направих, каквото можах, за Хермана и за децата, оставяйки ги сред хора, които няма да ги убият само защото мъжът ги е напуснал. Все пак казах на Хермана, че трябва да си потърси нов съпруг. Това е най-разумното решение. Ако всичко върви добре, ще оцелеят. И децата ми ще израснат едни добри германи. Надявам се да станат свирепи бойци! И да бъдат много по-високи от мен! И все пак… ако Фортуна реши, че не заслужават да живеят… поне няма да го разбера и ще се надявам, че са добре, нали така?
— Така е, Луций Корнелий — сведе очи Марий. Погледът му се спря на дланите му, обгърнали чашата с вино, и той с изненада откри, че кожата около кокалчетата му е побеляла.
— Единственият случай, когато започвам да вярвам на Прасчо Метел за низшето ти потекло — рече Сула, сякаш мисълта го забавляваше, — е, когато издадеш с нещо селската си сантименталност.
Марий го стрелна със свиреп поглед.
— Най-лошото при теб, Сула, е, че никога няма да разбера какви цели гониш! Коя е онази сила, която те кара да си мърдаш ръцете и краката, да се усмихваш като вълк? И какви мисли минават през главата ти? Ето това никога няма да го разбера.
— Ако може да ти служи за утеха, братко, никой друг няма да го узнае. Най-малко аз.
През ноември изглеждаше сякаш Гай Марий е изгубил всички шансове да бъде избран за консул следващата година. Едно писмо от Луций Апулей Сатурнин трябваше да убие всякаква надежда, че е възможно да се гласува плебисцит, разрешаващ преизбирането му за трети път ин абсенция.
„Този път Сенатът едва ли ще стои със скръстени ръце, след като цял Рим е убеден, че германите няма да се появят изобщо. В действителност те са се превърнали в някакви нови герои от приказките, с които родителите плашат децата си, но и които, след като толкова дълго се е говорило за тях, са започнали да губят способността си да вдъхват ужас у слушателя.
Естествено враговете ти не подминават мълчешком факта, че вече втора година киснеш в Трансалпийска Галия, за да копаеш канали и поправяш пътища — престой, който струва скъпо на държавата, след като тя осигурява и заплатите на войниците, и хляба за изхранването им… в тези години на недостиг.
Проверих какви са настроенията сред избирателите по въпроса за твоето трето преизбиране ин абсенция, но като топнах пръст във водата, той едва не се вкочани от студ. Ако обаче успееш да се върнеш в Рим, за да се представиш пред списъците, шансовете ти не са никак малки. Разбира се, и такъв ход крие своите рискове, защото все ще се намери някой умник, който да заключи, че щом главнокомандващият така спокойно оставя армията си в Трансалпийска Галия, значи опасност почти не съществува.
Иначе съм направил всичко по силите си, за да помогна на каузата ти. Най-малкото съм си спечелил достатъчно съмишленици сред сенаторите, които в най-лошия случай да ти оставят проконсулски империум. Но това ще означава, че върховното командване ще остане в ръцете на консулите, избрани за догодина. Все пак поне за да те ободря малко, да ти кажа отсега, че най-вероятният избраник на комициите за догодина е Квинт Лутаций Катул. На народа вече му омръзна всяка година да чете името му в списъците, така че е решил да го избере веднъж и да не мисли повече за него. Надявам се да оцениш какви предимства ти носи това.“
След като прочете краткото писмо от Сатурнин, Марий дълго време остана да се мръщи и беснее в кабинета си. И то не толкова заради факта, че новините бяха лоши, колкото че по тона на посланието личеше как самият Сатурнин започва да гледа на Гай Марий като на човек от миналото. Явно, че трибунът вече си търсеше други покровители. Гай Марий беше име, което не би се котирало добре на предстоящите избори. Не за друго, а защото конниците вече търсеха друга личност, на която да се опрат. Германите се изпаряваха в небитието, докато въстанието на робите в Сицилия накърняваше интересите на голяма част сред тях. Чудовището от приказките вече не плашеше никого.