Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
А чудовището не беше мъртво, напротив — готвеше се всеки момент да напомни за себе си. Кой обаче можеше да убеди римляните в това, ако не Луций Корнелий Сула, човекът, видял германите с очите си и чул какви са плановете им? Работата беше там, че Гай Марий не можеше току-така да прати Сула да убеждава римляните в предстоящата опасност. Сам срещу всички приятелят му нямаше шансове; за да му повярва народът, до него трябваше да стои самият Гай Марий. А какво оправдание можеше да си измисли той, та да изостави армията си в Галия и да се върне в Рим? Но пък и как Сула ще се изправи сам срещу сенаторите, настроени с цялата си душа против покровителя му — дали те ще му повярват, че един римски аристократ е способен да прекара почти две години сред варварите, играейки ролята на галски вожд; оттам дали ще повярват и на останалото? Не, или двамата трябваше да отидат заедно до Рим, или Сула трябваше да си стои в Галия.
Гай Марий се поразтършува из бумагите си, извади празен лист, натопи писеца в мастилото и започна да драска отговор на Луций Апулей Сатурнин:
„Ти може и да си получил своето възмездие, Луций Апулей, но не забравяй, че единствено на мен дължиш оцеляването си, преди други да открият виновниците за твоите злощастия. Все още не си ми се издължил напълно и очаквам от теб да се държиш като мой лоялен клиент.
Не си мисли, че ми е невъзможно да се върна в Рим. Всеки момент може да се яви някой сгоден случай да го сторя. Но дори нещо да ме задържи, ти трябва да даваш вид, сякаш ме очакваш всеки момент да се появя в Сената. Ето защо слушай какво искам от теб! Най-належащият проблем е изборите за консули да бъдат по възможност отложени. Тъкмо работа за теб и за Гай Норбан, които можете да се възползвате от положението си на народни трибуни. Ще хвърлите, ако трябва, всичките си сили, но трябва да ги отложите. След това очаквам от вас да размърдате мозъците си и при първа възможност да изкопчите от Сената и народа да ме повикат по спешност в Рим.
Ще се добера до Рим, когато трябва. Не се съмнявай. Затова ако се надяваш за в бъдеще да станеш нещо повече от народен трибун, трябва да продължиш да държиш за Гай Марий.“
Към края на ноември източният вятър донесе вестта, че Гай Марий пак е бил удостоен с благоволението на Фортуна. Това се разбираше от второто писмо на Луций Апулей Сатурнин, което пристигна по море два дни преди в Гланум да дойдат официалните документи, пратени от Сената. С видимо скромен тон Сатурнин съобщаваше:
„Не се съмнявам, че ще можеш да дойдеш навреме в Рим. Нямаше и ден, откакто получих писмото ти, в което така недвусмислено ме поставяше на мястото ми, и твоят уважаван колега, вторият консул Луций Аврелий Орест внезапно почина. Усещайки като удар от камшик по гърба си твоето неодобрение, аз мигом се възползвах от случая и притиснах Сената да те отзове обратно в Рим. Това, разбира се, ни най-малко не влизаше в плановете на «майсторите на политиката», които чрез Принцепс Сенатус прокараха идеята назначените отци да определят консул суфектус, който да заеме куриатния стол на Орест. И отново късмет! Тъкмо предния ден Скавър беше държал дълга реч пред Сената, в която излагаше мнението как твоето стоене в Трансалпийска Галия било като трън в очите на добрите люде, как ти едва ли не сам си разпространил умишлено сред народа страх от германите, за да се добереш рано или късно до поста на несменяем диктатор. Разбира се, щом Орест умря, Скавър промени изцяло тона си — Сенатът не смеел да те покани в Рим, за да проведеш новите избори, от страх да не би германите ненадейно да заплашат Италия; така че назначените отци биха постъпили най-добре, ако назначат консул суфектус.
Понеже още не ми беше се предоставил повод да отложа изборите за консули, реших, че вече и няма смисъл да го правя. Вместо това излязох да говоря пред Сената и успях да изнеса една, мисля, твърде убедителна реч, в която напомнях на Принцепс Сенатус, че не би трябвало толкова бързо да си променя мнението. Или имало германска заплаха, или не. Разбира се, в случая предпочетох да се опра на речта му от предния ден и да уверя колегите си сенатори, че германска опасност наистина не съществува за момента, оттам следва, че няма нужда да се назначава консул суфектус за изборите. Изходът бил един: Гай Марий да бъде поканен лично да се заеме с провеждането на изборите. Това бил един шанс за самия него да влезе в предопределената му по волята на народа роля — да бъде римски консул. Нямаше нужда да обвинявам Скавър, че в тъй неочакваната промяна на възгледите му се крият политически мотиви; Сенатът тъй и тъй разбра за какво намеквам.