Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
В ярко осветения салон можеше лесно да се забележи още една отличаваща го физическа особеност: половината от лявото ухо на Заид, цялата долна половина, меката част на ухото, бе отрязана.
Изведнъж той сякаш дойде на себе си и внимателно огледа многонационалния екип на Уест.
— Ммм. Колко интересно, колко страшно интересно — проговори най-сетне. — Мишките надигат глава. И се опитват да се справят с двата лъва — Европа и Америка. — Погледна Магьосника. — Виждам Канада. И Ирландия. — Кимна към Зоуи. — Колеги експерти по древните текстове. — Когато видя Стреч, гласът му стана тих. — И забелязвам Израел. Е, каца Коен, майстор-снайперист, радвам се да се видим пак. Последния път, когато се видяхме, беше в Кандахар, от две хиляди метра. Много нетипичен пропуск от твоя страна. — Стреч се озъби, демонстрирайки неприязънта си към Мустафа Заид, който посочи останките от ухото си. — Само сантиметър все пак.
— Почакай да видиш следващия път — изръмжа Стреч.
— По-спокойно, каца. Аз съм ваш гост, при това ценен, предполагам. След всичките рискове, които поехте, за да ме изведете, евреино… — погледът на Заид стана леден, — би трябвало да си малко по-гостоприемен. — Извърна се рязко и изгледа Мечо Пух. — А… един добър мюсюлманин. Ти си синът на шейх Анзар Абас, нали? Великият капитан Рашид Абас, командир на елитния Първи десантен полк на ОАЕ…
— За жалост не съм — прекъсна го Мечо Пух. — Рашид Абас ми е брат. Аз съм Захир Абас, скромен сержант и втори син на шейха.
— Шейхът е благороден слуга на Аллах. — Заид се поклони с уважение. — Имаш моите почитания, че носиш в жилите си неговата кръв.
Накрая Заид се обърна към Уест, който седеше с Хор на рамото му.
— И ти… Джон Уест-младши. Капитан Джон Уест от австралийските САС. Ловеца. Името, което витае из Близкия изток като дух. Подвизите ти се разказват като легенди, а бягството ти от Басра вбесяваше Саддам години наред. До деня, в който го заловиха, той не спираше да повтаря, че си иска самолета. Само че ти се скри някъде. Изчезна от лицето на земята. Крайно необичайно…
— Достатъчно — прекъсна излиянията му Уест. — Чудесата: Зевс и Артемида. Къде са те?
— О, да, извинявам се. Чудесата. А и Тартар наближава, ммм… Извини ме, капитан Уест, но аз така и не схванах на какво се основава вярата ти, че ще искам да помогна в борбата за тази кауза.
— Съединените американски щати вече притежават три части на Пирамидиона — простичко отговори Уест. — Те са добре екипирани, отлично информирани и на път да се сдобият с целия Пирамидион. Това как ти се струва като основание?
— Напълно достатъчно. — Заид кимна. — Кой командва американския отряд? Маршал Джуда?
— Да.
— Респектиращ противник. Умен и лукав. Убива, без да се колебае. Впрочем известна ли ти е любопитната му слабост?
— Каква е тя?
— Страх от височините. Само че аз се отвличам. Въведи ме в случилото се досега. Предполагам, че използвате Текста на Калимах. Което значи, че най-напред сте намерили Колоса. Най-десният медальон, нали?
— Да… така е — отговори Уест удивен.
— Ммм… След което дойде ред на частите от Фара и Мавзолея, нали?
— Откъде ти е известно, че това е редът, в който са щели да бъдат намерени?
Заид престорено въздъхна:
— Това е елементарно. Текстът на Калимах е написан на Словото на Тот — много древен и много сложен език. Самият език съдържа в себе си седем нива на увеличаваща се сложност — диалекти, за по-просто. Младата ви читателка — той кимна към Лили — може да чете запис по запис. Това е така, защото всеки следващ запис в Текста на Калимах е написан на все по-труден вариант на Словото на Тот. Записът за Колоса е на Тот I — най-лесния диалект. Записът за частта от Фара е на Тот II — съвсем малко по-труден. Оракулът, разбира се, един ден ще може да чете всички варианти едновременно, но това няма да се случи изведнъж.
— И ти можеш да четеш Словото на Тот? — недоверчиво попита Магьосника.
— Да, мога да разчитам първите четири варианта.
— Но как?
— Научих се сам — отговори Заид. — С търпение и самодисциплина. О, забравих, че в декадентския Запад търпението и дисциплинираността вече не са таланти, заслужаващи уважение.