Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
— Лошо е, разбира се — намеси се Зоуи. — Но Ловеца открадна „Халикарнас“ от много лош човек.
— От кого?
— От Саддам Хюсеин — включи се в разговора и Магьосника. — Бившият президент на Ирак, ужасен човек, наистина. Ловеца му го е откраднал през 1991 година.
— И защо открадна самолета на господин Хюсеин? — настоя да научи всичко Лили.
Уест помисли, преди да й отговори, сякаш държеше внимателно да подбере точните думи.
— Бях близо до един град, Басра, и имах големи проблеми. А самолетът на господин Хюсеин бе единственият начин да се измъкна оттам жив. Той го държеше да му е подръка, в случай че му се наложи да избяга от страната си. — Уест намигна. — Освен това аз знаех, че си има много други самолети, разпръснати из цял Ирак все със същата цел, така че не мислех, че ще му притрябва точно този.
— А защо си го нарекъл „Халикарнас“? Това на името на Мавзолея в Халикарнас ли е?
Уест се усмихна на лекотата, с която детето боравеше с древните имена.
— Не съм сигурен, но мисля, че да. Всъщност името е дадено от господин Хюсеин — запазих го, защото ми харесва. Не мога да ти кажа защо го е кръстил така, но господин Хюсеин гледаше на себе си като на велик управник на персите, каквито са били Мавзол и Навуходоносор. Само че изобщо не беше като тях. Беше голям гадняр. — Уест се обърна към Магьосника. — Като стана дума за „Халикарнас“, да те попитам — как върви ремонтът и монтирането на новите неща? Монтираха ли вече двигателите за обратна тяга „Марк 3“?
— Приключваме — отговори Магьосника. — Намалихме общото тегло с една трета, а всичките осем външни турбореактивни двигатели са монтирани и минаха изпитания. Що се отнася до „Марк 3“, те паснаха на съществуващите двигатели на 747 прекрасно — изобщо разпределението на тежестта при „Боинг“ е направо изключително удачно за вертикално излитане и кацане, ако разполага с достатъчно гориво, разбира се. Със Скай Монстър ще опитаме това-онова в събота, така че си пригответе тапи за уши.
— Няма страшно. Но искам да знам резултата.
Лили нямаше представа за какво си говорят.
О, интересът на Лили към балета не беше угаснал.
Тя направи няколко представления — представления на малка сцена с истински завеси, които можеха да се вдигат и пускат. Всяко от тези представления бе изпратено с бурни аплодисменти от целия екип.
На едно от тях Лили обяви възбудено, че ще опита да удържи трудна поза на пръсти в продължение на цяла минута. Но удържа само 45 секунди и беше горчиво разочарована.
Но въпреки това всички й ръкопляскаха.
Така, както правят семействата.
17 март 2006
3 дни преди настъпването на Тартар
Дванайсет часа след наглото нападение над „Гуантанамо Бей“ и след продължително криене в усамотен хангар на ямайските ВВС из околностите на Кингстън — откъдето прибраха Магьосника, Лили и Хор — зареденият с гориво „Халикарнас“ излетя над Атлантика пак на път към Европа, Африка и опасностите.
И пак всички се събраха в широк кръг в салона.
В центъра на кръга се намираше молла Мустафа Заид, Черният молла на Кабул.
Веднага след измъкването им от „Гуантанамо Бей“ Уест бе взел цифров спектрален анализатор AXS-9 — устройство с пръчковидна сонда, с което се проверяват стаите за монтирани в тях подслушвателни устройства — и го бе прекарал по кожата на Заид.
И както очакваха, около врата му устройството сякаш обезумя, разнесоха се остри звуци и писукания, които можеха да означават само едно — там, под кожата на Заид, беше монтиран GPS чипът, който позволяваше този човек да бъде проследен до всяка точка на земното кълбо.
Не се налагаше хирургическа намеса. Уест можа да неутрализира чипа, като го „изпържи“ с мощен електромагнитен импулс от „пушката“ за обезвреждане на електронните устройства на противника. Чипът се превърна в пасивно парче пластмаса.
В момента Заид беше сред тях и докато всички го гледаха с интерес и смесени чувства, той не сваляше поглед от Лили.
Гледаше я по начина, по който хиената наблюдава новородена антилопа — с глад, желание и смайване, че толкова съблазнително ястие може да се намира точно срещу него.
Външният му вид бе отвратителен, макар да се бе изкъпал и да бе облечен в нови чисти дрехи.
С избръснатата си глава, наболата четина по брадата, дълбоко хлътналите си очи и жилавото си тяло той повече приличаше на призрак, отколкото на човек, и бе олицетворение на фразата „ходещ скелет“. Но друго и не можеше да се очаква — три години престой в лагер „Делта“ са в състояние да направят това с всеки човек.