Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— А няма ли да се окаже, че всички пирянски организми са творения на злия гений на доктор Солвиц? — попита Рес, който от половин минута стоеше до тях и внимателно слушаше обясненията на Язон.
— Може — каза Язон. — Но преди всичко това трябва да се докаже, и второ, дори местните замразени твари да са роднини на нашите пирянски, то няма да са им братя. Връзката ще се окаже много по-дълбока и по-сложна. Уверявам ви.
— Ама спомни си, Язон — отново се обади Кърк, — когато бомбардирахме онази цитадела на острова, как яростно се нахвърлиха върху града ни всички твари. Нещо подобно стана и сега. Това не те ли навежда на мисълта…
— Навежда ме, Кърк, разбира се, че ме навежда — усмихна се Язон с разбиране. — Вие, пирянците, винаги търсите прости отговори, а простите отговори по правило винаги не са верни.
— А кога ще намериш за нас своя сложен отговор? — без обида, но все пак достатъчно саркастично се заинтересува Рес. — Бручо например счита, че новите форми на пирянски организми, открити буквално през последните дни, много напомнят тази гадост, която изкопахме тук от леда.
— Е, какво пък — каза Язон, — това също е интересно наблюдение. Още повече, че Солвиц веднъж си призна, че е изпуснал от астероида някаква „черна лента“. Това може да е бил универсалният поглъщач на материя, може да е било нещо, което той сам не разбира. Къде се е дянало това враждебно на цялата Галактика същество, не знаем нито ние, нито безумния доктор. Може да се е скрило именно на Пир. Но мисля, че най-важното сега е да не бързаме с изводите. Запасете се с търпение, приятели. Независимо дали го е искал или не, Солвиц предостави на нас с Мета информация, значението на която трудно може да се осмисли. Но от друга страна, за дешифровката й ще трябва време и то не малко време…
— Ако се измъкнем оттук живи! — подхвърли Мета, която мина стремително и дори не пожела да спре за секунда.
— Какво се е случило?! — Язон се впусна след нея, като увлече и останалите.
— Нищо особено — изговори Мета, — просто остават броени минути, пък вие си уреждате философски дискусии. Бервик обяви общо събрание, но аз на негово място щях да обявя обща тревога. Навярно така и ще направя. Иначе просто няма да мога да ви събера. И в края на краищата — кой командва звездолета?!
Те вече влизаха в каюткомпанията и Язон веднага усети нещо нередно. Всички членове на Съвета на Консорциума, всички учени от Юктис, даже всички пирянци седяха в креслата си видимо напълно спокойни. Обаче емоционалното напрежение беше необикновено високо, тревогата, изпълнила помещението, се усещаше направо физически като внезапно налетял откъм морето студен и солен вятър.
— Всички ли се събраха? — попита Стан, като взе пръв думата. — Хиперледът започна да се топи. Имаме не повече от половин час за вземане на решения.
— Нима сме толкова близо до звездата FG 13-9? — учуди се Мета.
— Достатъчно близо. Защото скоростта на астероида се променяше скокообразно. Изчисленията показаха, че топенето на леда е причинено не само и не толкова от излъчването на звездата.
— Искаш да кажеш — невярващо попита Мета, — че Солвиц подгрява астероида отвътре? Но нали се топи отгоре, а не отдолу?
— Не, Мета, ледът се топи отгоре, но някой или нещо го подгрява отвътре.
— Не разбирам — искрено си призна Мета.
— Аз също не разбрах — призна си и Стан.
— И какво предлагаш? — попита, готов за действие, Кърк.
— Нищо не предлагам. Аз просто ви дадох въвеждащата информация, пък вие решавайте.
— Добре — каза Кърк, въодушевен от мисълта, че юздите на управлението отново минават в ръцете му. — Клиф, ние способни ли сме да разстреляме всички врагове, които ще започнат да се събуждат след половин час, или колкото е там?
— Да! — с горда увереност отвърна младият пирянец.
— А можеш ли да гарантираш отсъствието на загуби от наша страна в тази схватка?
— Сега мога. Ако, естествено, имате предвид, човешки загуби…
— Да, питах именно за това — Кърк замислено поклати глава. — А прилагането на планетарни бомби ще е много по-евтино, нали?
— И още как! — плесна с ръце Клиф. — Но ми се струва, че някой беше забранил това.