Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Тази традиция показва уважение към падналия в бой. Отговорност на клана е той да бъде върнат в своя дом на Тир на Ног, земята на нашата младост - обясни Сеорас. -Ние никога не изоставяме своите.
Старк се поколеба. Погледна воина и каза:
- Не мисля, че ще мога да я пусна.
- Добре - кимна Сеорас с разбиране. - Не си длъжен. Ти ще застанеш начело. Кланът ще направи останалото.
Понеже Старк продължи да стои неподвижно, Сеорас се доближи до него и хвана ръцете му. Той не смяташе да пусне Зоуи, просто не бе в състояние. Изведнъж видя златната гривна на вожд, която блестеше на ръката на Сеорас. Именно тя докосна нещо в него. С изблик на изненада той осъзна, че се доверява на воина, и му предаде Зоуи. Знаеше, че не я оставя, а просто я споделя.
Сеорас се обърна и постави Зоуи внимателно на носилката. Воините, по шестима от всяка страна, се поклониха с уважение. Тогава водачът им, жена с гарвановочерна коса, каза на Старк:
- Воине, мястото ми сега е твое.
Инстинктивно той се доближи до носилката, а жената отстъпи настрана и той хвана дръжката. Сеорас се движеше пред тях. Старк и останалите воини го последваха като един и понесоха Зоуи към замъка на Сгиат като загинала в бой кралица.
Интериорът на замъка беше огромна изненада, особено на фона на страховитите декорации отвън. Старк най-малкото беше очаквал да е като замък на воини - спартански, мъжествен и въобще нещо като смесица между пещера и мъжка съблекалня. Оказа се, че много греши.
Вътрешността на замъка беше великолепна. Подът бе от гладък, бял мрамор със сребристи нишки. Каменните стени бяха покрити с ярки гоблени, които изобразяваха най-различни неща - от красиви островни пейзажи до бойни полета, колкото красиви, толкова и кървави.
Те преминаха през фоайето, после по коридора и стигнаха до огромно двойно каменно стълбище. Тогава Сеорас махна с ръка и цялата група спря:
- Не можеш да си Бранител на Аса, ако не можеш да вземеш решение. Така че се налага да решиш, момче. Искаш ли да отнесеш кралицата си горе, за да си починеш известно време и да се подготвиш, или искаш да започнеш още сега изпълнението на задачата си?
Старк не се поколеба нито за миг:
- Нямам време за почивка. Започнах да се подготвям за това в деня, когато Зоуи прие обета ми на воин. Решението ми е да започнем веднага.
Тогава отиваме в залата на Фи-анна Фоил - каза Сеорас и кимна леко.
Той се обърна и продължи по коридора, а след него воините, начело със Старк, го последваха.
Афродита ускори крачка, докато се изравни със Сеорас:
Какво точно имаше предвид, като каза, че Старк трябва да изпълни някаква задача?
Не съм се объркал, жено! - отвърна той, почти без да я поглежда. - Просто нарекох мисията му задача и това е.
Афродита изсумтя.
- Млъкни - прошепна й Старк.
Както се предполагаше, тя не му обърна никакво внимание:
- Знам думата, просто не разбрах какво конкретно значеше в случая.
Сеорас стигна до огромна арка с две врати. Старк си помисли, че изглеждат толкова солидни, че ще им трябва цяла армия, за да ги отворят, но воинът го направи само с думи:
- Бранителят ти моли за разрешение да влезе, моя Аса.
Със звук като любовна въздишка вратите се отвориха сами и Сеорас ги поведе в най-поразителната стая, която Старк някога беше виждал.
Сгиат седеше на бял мраморен трон върху триетажен подиум.
Тронът беше невероятен, резбован отгоре додолу със сложни възли, които сякаш разказваха истории или показваха някакви сцени. Но в стъклописа зад Сгиат и нейния подиум вече се виждаше зората и Старк, залитайки, се спря точно пред нахлуващата яркост, спирайки хода на цялата колона и привличайки любопитни погледи от всички воини. Той присвиваше очи срещу светлината и се мъчеше да накара мозъка си да заработи през омарата, която дневните часове предизвикваха в ума му. Афродита пристъпи напред, поклони се ниско на Сгиат и каза на Сеорас:
— Старк е червен вампир. Той е различен от всички нас. Ако се покаже на директна слънчева светлина, ще изгори напълно.
Покрийте прозорците - заповяда Сеорас.
Воините моментално изпълниха заповедта и покриха прозорците с плътни завеси от червено кадифе, които Старк не беше забелязал досега.
Очите му привикнаха към тъмнината в мрачната стая, още преди воините да запалят всички свещи в огромния свещник с формата на дърво. Видя как Сеорас се качи на подиума и зае мястото отляво на своята кралица. Застана там с почти осезаема увереност. Старк осъзна без никакво съмнение, че нищо на този свят, а може би и в следващия, не би могло да преодолее Сеорас и да нарани кралицата му. За миг той изпита силна завист. Искам това! Искам Зоуи да се върне и аз също да съм сигурен, че нищо няма да я нарани повече!