Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Разбира се, че не — със смях отговаря Гуен. — Това е абсурдно.
— Не толкова, колкото да застреляш човек без никаква причина.
— Никой не ми е платил да застрелям Джон Молинс.
— Тогава откъде взе парите?
Майка й въздъхва и не казва нищо.
Аманда вдига очи към високия таван и разперва ръце с жест на победена.
— Ти си невероятна.
— А ти се впрягаш за нищо. Моля ви, не може ли да влезем и да приключим с това?
— Ще ни повикат, когато са готови — казва й Бен.
— Кой е Тюрк, майко?
Внезапно погледът на майка й замръзва. Поема си дълбоко дъх, после отново, накрая стисва устни и изобразява пресилена усмивка.
— Извинявай. Какво име спомена?
— Тюрк — предпазливо повтаря Аманда. Дава си сметка, че по-нататъшният разговор ще бъде безплоден, че си е изиграла всички карти, показала е какво държи, а майка й напълно си е възвърнала контрола над ситуацията. Няма да последват никакви удивителни разкрития.
— Не мисля, че познавам когото и да било с това име.
— Аз мисля, че познаваш.
Очите на майка й се присвиват подигравателно.
— Не мисля така, скъпа.
Ако още веднъж ме нарече „скъпа“… — мисли си Аманда и свива длани в юмруци.
— Не ти вярвам.
— Предполагам, че си е твоя работа.
— Не само мисля, че знаеш кой е Тюрк — продължава с дрезгав шепот Аманда, — но мисля, че той е мъжът, когото си застреляла във фоайето на хотел „Четири сезона“.
Майка й се опитва да се засмее, но нещо е заседнало в гърлото й и смехът прилича повече на хлип.
— А аз мисля, че като дете си чела твърде много романи от Нанси Дру.
— Откъде можеш да знаеш какво съм правила като дете? — Внезапно избликналата в гласа й ярост отскача от стените и отеква по коридора.
— Аманда… — предупреждава я Бен.
— Как смееш — изрича на пресекулки Аманда, от очите й избликват сълзи и потичат надолу по бузите, после изчезват в яката на новия й бледосин кашмирен пуловер. — Как смееш да предполагаш, че знаеш нещо за мен?
— Съжалявам — казва майка й и свежда очи към пода.
— Аманда — нежно произнася Бен. — Тук не е нито мястото, нито времето.
— Някакви проблеми? — пита придружаващата полицайка и се приближава внимателно, като пътьом прави знак на колежката си да дойде също.
— Всичко е наред, полицай — казва Бен.
— Всичко е една шибана бъркотия — полугласно възразява Аманда.
— Сигурен ли сте, че няма проблем? — Полицайката поглежда от Бен към Аманда, после към майка й и пак обратно.
— Мисля, че приключихме — казва Гуен.
— Мисля, че едва започваме — възразява Аманда.
— Само още няколко минути — обръща се към полицайките Бен. Те се оттеглят, но не крият, че ги наблюдават.
— Тя е много симпатично момиче, не мислите ли? — казва Гуен, сякаш това е най-естествения коментар.
— За какво говориш, майко?
— Полицайката. Кейти се казва. Никога няма да познаеш, че е полицайка, ако не е с униформа.
— Госпожо Прайс…
— Човек винаги си представя полицаите огромни и тромави, с дебели вратове, а после срещаш някой като Кейти, която дори не е висока колкото теб, Аманда — продължава Гуен, без да погледне към дъщеря си. — А тя е едно такова слабичко мъниче, изобщо не е мускулеста, въпреки, че се вижда, че е силна. Навярно има черен колан по карате или нещо подобно.
— Не ми пука за Кейти — прекъсва я Аманда, бясна сама на себе си, че е безсилна да спре потока сълзи, който продължава да се стича по бузите й.
— А на мен не ми пука за някой на име Тюрк — казва майка й.
— Но знаеш кой е той.
Гуен Прайс бавно се извърта към дъщеря си, усмихва се тъжно и прави няколко крачки. Пръстите й нежно се пресягат да изтрият сълзите от лицето на Аманда.
— Съжалявам, че бях толкова лоша майка за теб, Аманда — меко произнася тя и собствените й очи се напълват със сълзи.
Аманда рязко отблъсква ръката на майка си и полита назад, сякаш са я ударили.
— Коя, по дяволите, си ти? — пита тя.
Вратата на зала 102 се отваря и един едър мъж с изненадващо тънък глас излиза в коридора. Извива врат в тяхната посока.
— Гуен Прайс — извиква той и обхожда с поглед затворничките.