Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Уморената касиерка оставя купчината чекове на тезгяха и поглежда с измъчена усмивка.
— Искате да влезете в трезора ли? — пита тя и й подава един формуляр да го разпише.
И още нещо е дяволски сигурно: вече е твърде късно да си тръгне.
Аманда се подписва с името на майка си и затаява дъх, докато касиерката сравнява подписа с този, който е оставен при нея.
— Оттук — казва тя, без да покаже какъвто и да било знак, че я познава и я приканва покрай тезгяха към внушителния стоманен трезор в дъното на помещението. После внезапно спира, обръща се и се втренчва в Аманда. — О! — възкликва тя.
Гърлото на Аманда се свива, сякаш жената го е стиснала с ръце. Кажи й, че всичко е една огромна грешка, че напоследък нещо не си на себе си. Сеща се за Джон Молинс, или поне за този, който се е представял за Джон Молинс. Нещо не си самата ти, мисли си отново и едва не се засмива. Може да е заразно.
— Палтото ви — казва касиерката.
— Палтото ми ли?
— Да. Много е красиво. Харесва ми. Откъде си го взехте?
— А. От едно малко магазинче в Търговския център.
— Фантастично е. Ужасно ми харесва цветът. — Тя отваря трезора и отстъпва, за да позволи на Аманда да влезе първа.
— Благодаря.
— Не мога да нося червено. Бих искала да можех, но изглеждам много бледа. — Тя използва първо своя ключ, после този на Аманда и изважда сейфа. — Можете да го отворите ето тук — посочва й един заграден със завеси ъгъл. — Е, знаете как се прави.
Дългата правоъгълна стоманена кутия тежи в ръцете на Аманда.
— Благодаря ви. Няма да се бавя.
— Няма проблеми.
Ти така си мислиш, безмълвно произнася Аманда и изчаква жената да излезе, после дръпва лилавата кадифена завеса и влиза в подобното на търбух помещение. Няколко дълги секунди се взира в матовата сива кутия, сякаш със силата на погледа си ще успее да разбере какво има вътре.
— Хайде. Какво чакаш?
Чакам да нахлуят ченгетата и да ме арестуват.
В такъв случай няма да е лошо поне да им дадеш причина да те арестуват, решава тя, отваря кутията и поглежда вътре.
Каквото и да бе очаквала да намери, не беше това.
Аманда ахва и залита към завесата. Заливат я едновременно горещи и студени вълни, главата й е олекнала, краката натежали.
— Мили боже — промълвя тя, пресята се към продълговатата кутия и прокарва пръсти по стегнатите пачки от по стодоларови банкноти. — Какво, по дяволите, става тук? — Каква работа има майка й, с всичките тези пари? Най-малко сто хиляди, изчислява бързо тя. В брой. За разлика от онези 7.75 в сметката й. — Какво, по дяволите, става?
Аманда се взира в парите, докато не чува стъпки и дискретно покашляме от другата страна на завесата.
— Извинете, но всичко наред ли е? — пита я някакъв глас.
Аманда затръшва капака на кутията и изчаква няколко секунди да се съвземе, преди да дръпне завесата. На лицето й се изписва пресилена усмивка.
— Съжалявам — извинява се касиерката. — Обикновено гледаме да не притесняваме клиентите си, но вие останахте вътре дълго време и…
Аманда си поглежда часовника и с удивление установява, че са минали повече от двайсет минути.
— Съжалявам. Нямах представа, че е станало толкова късно.
— Проблемът е, че трябва да затваряме.
— Разбирам. — Подава обратно на касиерката тежката кутия и тя внимателно я плъзга на мястото й. Моля те, не позволявай да припадна, докато съм тук, мисли си Аманда.
— Има ли още нещо, което да можем да направим за вас днес? — пита касиерката, докато я придружава до главната зала. Цялото внимание на Аманда е насочено към това да мести единия си крак пред другия.
— Не. Мисля, че това е предостатъчно за един следобед.
Младата жена с ключовете чака, за да съпроводи Аманда до изхода.
— Страхотно палто — казва тя и отключва.
Аманда изчаква да чуе, че вратата се заключва зад нея, после влиза в едно такси и закрива лице в длани.
— Как така трябва да напусна утре? — Аманда пита служителя на рецепцията в хотел „Четири сезона“.
Младежът търпеливо се усмихва.
— Ами, вие всъщност трябваше да напуснете днес сутринта.