Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Гуен кима към него.
— Аз съм — бодро заявява тя и се обръща към Бен. — Е, хайде. Ще влизаме ли?
20
Съдебната зала е същата като вчерашната, мисли си Аманда и влиза след майка си и Бен. Може би малко по-тясна и с по-малко хора. Същите сериозни физиономии, същата сериозна липса на въздух.
— Ще ме призовеш ли да свидетелствам? — Аманда пита Бен, когато заемат местата си на първата редица пейки за зрители.
— Шегуваш ли се? — отговаря с ъгълчето на устата си той. — Ти сама каза — ако те призова там, следващото нещо ще бъде да възстановят смъртното наказание.
— Ще бъда добра — уверява го Аманда. — Извикай ме.
— Какво си шушукате вие двамата? — пита майка й, след като още веднъж произнасят името й. Бен я повежда към масата на защитата в предната част на залата, издърпва един стол и я изчаква да седне.
— Започвайте, адвокат — нарежда съдията. Аманда си отбелязва наум, че той има голяма глава, косата му се спуска надолу, а чертите му са някак събрани в средата на лицето, сякаш вечно е притиснат между вратите на асансьор.
— Ваша чест — започва Бен.
— Признавам се за виновна — заявява Гуен, докато се изправя на крака.
— Моля? — Веждите на съдията се извиват към топчестия му нос. Той се обръща към Гуен с развеселено и невярващо изражение.
— Седни — казва на клиентката си Бен.
Гуен упорито остава нрава.
— Искам да се призная за виновна, Ваша чест.
— И така да е — съобщава й съдията, — това не е място за признания, а по-скоро дело за определяне дали да бъдете пусната под гаранция…
— Не желая да бъда пусната под гаранция, Ваша чест — настоява Гуен.
— Адвокат, може би ще желаете една минута за консултация с клиентката си?
— Не е нужно, Ваша чест — казва му Гуен. — Не искам освобождаване. Виновна съм и трябва да остана в затвора.
— Ваша чест — заявява Бен. — С разрешението на съда. Ако мога да получа пет минути отлагане…
— Не искам отлагане — казва Гуен. — Настоявам да ме върнете в затвора.
— Изглежда, че клиентката ви вече е взела решение, господин Майерс.
— Ваша чест, клиентката ми преживява много тежък период.
— Това е лъжа — казва Гуен.
— Седни, Гуен. — Гласът на Бен е дрезгав, изпълнен с раздразнение.
Гуен свива рамене и неохотно заема мястото си.
— Адвокат, клиентката ви е обвинена в убийство. Тя казва, че е виновна. Аз казвам, ако иска да се върне в затвора, нека се върне.
— Ваша чест, въпреки тежкото престъпление, в което е обвинена — бързо подхваща Бен, — госпожа Прайс не представлява риск или заплаха за обществото…
— Аз застрелях абсолютно непознат човек — прекъсва го Гуен. — Не мислиш ли, че това ме прави заплаха за обществото?
— Майко, за бога… — Аманда става от мястото си и върви към предната част на залата. Съдията почва да блъска с чукчето си, а един полицай се втурва да я възпре.
— Това е дъщерята на обвиняемата, Ваша чест — обяснява Бен. — Тя е адвокат в щата Флорида и е оставила работата си, за да бъде с майка си, докато всичко се реши. Готова е да остане и да се грижи за нея…
— Нямам нужда от грижи. — Лицето на Гуен се зачервява тревожно.
— Имате нужда да млъкнете — казва й съдията. — Не си помагате особено с тези изпълнения.
— Това е целта, Ваша чест. Не искам да си помагам. Искам да се призная за виновна. Искам да отида в затвора.
— Няма проблеми. — Съдията решително удря с чукчето си. — Освобождаването под гаранция се отхвърля. Полицай, отведете затворничката.
— Благодаря Ви, Ваша чест. — Докато полицаят се приближава, Гуен Прайс се усмихва.
— По-късно ще се върна да поговорим — казва й Бен.
— Не е нужно — казва през рамо Гуен. — Радвам се, че те видях отново, Аманда. Лек полет обратно към Флорида.
— Мамка му — ругае в шепата си Аманда.
Съдията клати глава, сякаш иска да каже: всичко бях виждал, но това… После се засмива.
— Успех, господин Майерс, — казва на Бен, преди да заповяда на разсилния да повика следващия.
— А сега какво? — пита Аманда, докато следва Бен извън залата и надолу по дългия коридор.
— Мисля си, че току-що май останахме без избор.
— Натъкнахме се на нещо, Бен — казва му Аманда със свито сърце. — Ето защо тя няма търпение да приключи всичко. Видя лицето й, когато споменах името Тюрк. Това име означава нещо за нея, Бен.