Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Бен спира, преди да са стигнали до изхода.
— И какво от това? — с равен глас произнася той.
— Как какво?
— Джон Молинс, Тюрк, Уилям Шекспир. Какво значение има? Един човек е мъртъв, а майка ти е повече от доволна да поеме отговорността. Видя я пред съдията. Твърдо е решена да отиде в затвора и честно казано не мисля, че можем да направим нещо, за да й попречим. Тя не иска нашата помощ. Малкото й изпълнение днес го доказа.
— Какво ще правим тогава?
— Аманда, май не ме чуваш?
— Чувам те. Просто не съм съгласна.
— Не виждам какъв избор имаме.
— Винаги има избор.
— Да, но понякога някой друг го прави.
— И какво казваш тогава? — упорито пита Аманда.
— Знаеш какво казвам. Казвам, че може би е време да потвърдиш билета си и да се върнеш във Флорида. Още повече, че изобщо не искаше да идваш тук. На практика насила те доведох.
— Да, но сега съм тук и — какво? — просто ще хвърлиш кърпата и ще се предадеш? Готов си да оставиш майка ми да изгние в затвора през остатъка от живота си?
— До преди няколко дни ти нямаше търпение това да се случи.
— Много неща се промениха през тези няколко дни.
— Какво се е променило, Аманда?
Не зная дали някога съм ти казвала колко си красива.
— Не зная.
Изглеждаш чудесно. Този цвят ти стои прекрасно.
— Просто нищо не се връзва.
Съжалявам, че бях толкова лоша майка за теб, Аманда.
— Не мога да се върна във Флорида, Бен. Току-що си купих всички тези дрехи. Къде ще ги нося във Флорида?
— Какво?!
Аманда започва безпомощно да се върти в кръг.
— Нещо не е наред с майка ми, Бен. Различна е и ти го знаеш.
— Тя уби човек, Аманда. Това може да ти обърка мозъка.
— А може би вече нещо е било объркано. Може да има тумор на мозъка. Не помислихме за това. Можем ли да уредим да я прегледат на скенер?
Бен въздъхва и с копнеж поглежда към изхода. Защо изобщо се забърках в тази каша, казва въздишката му.
— Мога да подам молба в съда, но се съмнявам, че майка ти ще се съгласи, а без нейно разрешение…
— Което знаеш, че тя няма да даде.
— … ръцете ни са вързани.
— Мамка му! — Ругатнята, по-силна, отколкото й се искаше, отскача от стените и се разнася по коридора.
Бен нервно се озърта.
— Добре, виж, защо не изпием по чаша кафе? — Не дочаква отговора й, хваща я под лакътя и я повежда през изхода, към отсрещната страна на улицата, в закусвалнята, където бяха обядвали предишния ден.
— Трябва да разберем кой е бил този Тюрк — говори няколко минути по-късно Аманда, отчупва си от боровинковата кифла и духа парата на кафето. — Той е ключът към всичко.
— И как предлагаш да направим това?
— Нямам представа — Аманда се взира през масата към бившия си съпруг и устните й се разтеглят в слаба усмивка.
— На какво се смееш?
— Просто не съм свикнала да те виждам с костюм.
— И каква е присъдата?
— Че костюми ти отиват — отговаря тя и усмивката й се разширява, обхваща цялото лице.
Бен клати глава.
— Кой би си помислил — повтаря той вече обичайната фраза.
— Кой би си помислил — казва и Аманда — Кое те накара да станеш адвокат все пак?
— Честно ли?
— Ако смяташ, че ще ми понесе?
— Винаги съм искал да стана адвокат.
— Какво? Никога не си ми казвал.
Той свива рамене.
— Срамувал съм се. Искам да кажа, какво бях аз, класическият разгневен млад човек, с целия този „бунт без причина“, нямаше начин да бъда адвокат като баща си. Пагубна идея. А какъв исках да стана вътре в душата си?
— Адвокат като баща си — отговаря Аманда.
— Именно.
— Как е баща ти?
— Страхотно. В момента е в Париж. На меден месец…
— На меден месец ли?
— Майка ми почина преди пет години — обяснява Бен. — Рак.
— Много съжалявам. Нямах представа.
— Как би могла да имаш? През тези години не може да се каже, че поддържахме контакт.
Аманда отпива от кафето си, то й изгаря небцето и на нея й се иска цялото й тяло да изтръпне така.