Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
— Защо ми се струва, че историята има продължение?
— Защото вчера отидох в банката. И отворих сейфа.
— Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
— И няма да повярваш какво открих.
— Това, което не мога да повярвам, е че си извършила нещо толкова глупаво.
— Намерих пари, Бен.
— Нарушила си закона, Аманда.
— Сто хиляди долара, Бен.
— Какво!
— Сто хиляди долара в банкноти от по сто. Какво означава това, според теб? — пита тя в последвалата тишина.
Бен клати глава.
— Нямам представа.
— Ето я. — Аманда посочва с брадичка към майка си, която се появява на стълбите. Гуен Прайс стои в средата на малка групичка затворнички, всичките в еднакви зелени анцузи, поръбени с розово. Дежурната полицайка предпазливо сваля белезниците от ръцете им. — Можеш ли да повярваш? — мърмори Аманда, докато наблюдава сцената, която сякаш е част от кошмарен сън. — Тя се усмихва.
— Тя е богата — напомня й Бен и я повежда към стъклените врати към мястото, където чакат затворничките. — Бен Майерс — съобщава на придружаващата полицайка и й показва картата си. — Аз съм адвокатът на Гуен Прайс. Това е Аманда Травис. Бихме желали да останем няколко минути насаме с клиентката си.
Не е съвсем лъжа, мисли си отново Аманда. Полицайката ги насочва към едно по-уединено място, където може да ги вижда. Бен е адвокат на Гуен Прайс. Тя е Аманда Травис.
— Изглеждаш чудесно — казва й майка й и видимо засиява, когато я поглежда. — Този цвят ти стои прекрасно.
Аманда отваря уста да каже нещо, но никакви думи не излизат. Коя е тази жена, мисли си тя.
— Как сте днес, госпожо Прайс? — пита Бен.
Гуен Прайс разтрива китките си, все още зачервени от белезниците.
— Добре съм, благодаря, Бен. Макар че, добре че нямам клаустрофобия. В онази вагонетка, или както там я наричат, няма никакъв въздух и всички бяхме така наблъскани вътре, че не можеше да се диша. Нещо не е наред ли, скъпа? — обръща се тя към Аманда.
— Наред? Че какво би могло да не е наред? — Гласът на Аманда изразява удивление. Сеща се за един стар филм „Крадци на тела“, в който извънземни същества превземат телата на хората, докато те спят. Твърде късно, мълчаливо се обръща тя към извънземното в тялото на майка си. Ти дойде твърде късно.
— Трябва да обсъдим няколко неща, госпожо Прайс.
— Наистина нямам какво повече да кажа, Бен. Не ми остава нищо друго, освен да си кажа признанието.
— Това е дело за пускане под гаранция — опитва се да обясни Бен. — Тук сме, за да се опитаме да ви извадим от затвора, поне до процеса.
— Но процес няма да има. Аз възнамерявам да се призная за виновна.
— Което е само едно от нещата, които трябва да обсъдим.
— В такъв случай, нямаме какво да обсъждаме — упорито заявява Гуен Прайс.
— Майко — намесва се Аманда.
— Да, скъпа?
Скъпа?!Коя е тази жена?
— Какви са тези сто хиляди долара в депозитен сейф в Йорк?
Лицето на майка й става пепеляво на фона на тъмнозелената й униформа.
— Какво?
— Намерих парите, майко.
— Нямам представа за какво говориш.
— Не ти вярвам.
— Не ми пука.
Най-после, мисли си Аманда. Жената, която познавам и ненавиждам.
— Намерих ключа в кутията за обувки в гардероба ти. Същата кутия, в която случайно бях намерила…
— Защо си тършувала в гардероба ми? — гневно я прекъсва майка й.
— А ти какво общо имаш с тези пари в брой?
В отговор майка й се обръща към прозореца в дъното на коридора и бухва с ръка косата си.
— Какви са всички тези пари, скрити в банков трезор извън града?
Аманда усеща как Бен я стисва за рамото в мълчаливо предупреждение да не повишава тон.
— Мисля, че имам право да си държа парите, където пожелая — казва майка й.
— И какво си мислиш, че ще направи полицията, когато разбере за тези пари, майко?
— Тези пари не са тяхна работа — с равен глас произнася майка й. — Нито твоя.
— Откъде ги взе?
— Какво значение има?
— Това има ли нещо общо с причината да застреляш Джон Молинс?
— Бен — казва майка й, без да й обръща внимание. — Не трябва ли да влизаме вече?
— Някой плати ли ти да застреляш този човек? — Въпросът шокира Аманда почти толкова, колкото и майка й. Сериозно ли допуска, че майка й е наемен убиец?