Пантерата

Докато Кейт оглеждаше магазина, а Бренър следеше вратата, аз завързах разговор с един младеж — американец от Ню Йорк, казваше се Ман Лонгоу. Младият г-н Лонгоу живееше в Сана в странноприемница в някаква кула, но не онази, където обядвахме. Беше завършил Йейл, специалност Близък изток, говореше сносен арабски и беше дошъл да учи по-чистия и стар език на Забравената от времето страна. Пребиваваше в Йемен от един месец и му оставаше още един.

— Още никой ли не се е опитвал да те отвлече? — попитах го.

Той намери въпроса ми за смешен и отговори:

— Не. Местните са наистина приятни хора.

— Аха. Но Държавният департамент все така предупреждава пътуващите, че не били чак толкова приятни.

— Преувеличават — отвърна той. — Обиколил съм целия Близък изток. Никога не съм имал проблеми.

— Браво. Все пак се пази.

— Половин евреин съм — призна той, — така че съм наясно.

— Гледай да не споделяш тази информация.

— Знам. Успяхте ли да посетите еврейския квартал?

— Не, но е в списъка ми.

— Заслужава си да се види. Все още е относително пуст. Има къщи с Давидовата звезда, необитавани от петдесет-шейсет години. Шантава работа. Защо например йеменците още не са ги сринали? Или не са се нанесли в тях? Все едно чакат евреите да се върнат.

— Може да им се наложи доста да почакат.

— Да. Така излиза.

— Може би след следващия потоп.

— Следващата седмица заминавам за Мариб с още няколко души — каза той. — Там има предислямски руини. Храмове на боговете на луната и слънцето. Дворецът на Савската царица. Трябва да ги разгледате.

— А ти първо трябва да се запознаеш с положението там.

— Да, знам. Тук има нещо като полицейска сила, казва се Бюро за национална сигурност. Те защитават туристите. Срещу заплащане. Дават ни двайсетина въоръжени мъже за екскурзията срещу двеста долара. Транспортът е включен в цената.

— Получаваш онова, за което си плащаш — напомних му и го запознах с последните новини. — Снощи е имало атака в онзи район. Срещу американска петролна инсталация. Намирисва на Ал Кайда.

Г-н Лонгоу, който беше на двайсет и няколко и следователно безсмъртен, не изглеждаше особено загрижен.

— А вие защо сте тук? — поинтересува се той.

— Защото ми се счу, че туристическият агент каза Швеция.

Той се разсмя и ме увери:

— Тук ще имате повече изживявания.

— Такъв е планът ми. Сам ли си?

— Приятелката ми пристига след няколко дни.

— Регистрирайте имената и адресите си в консулския отдел в посолството — посъветвах го.

— Добре.

— Знаеш ли къде се намира американското посолство?

— Не.

— Разбери.

— Добре.

— Говоря като родителите ти, нали?