Пантерата

Преводачът ни покани да седнем и ние с Бренър седнахме. Хаким остана прав. Д-р Фахд също седна, отвори някакъв вестник и запали цигара. Сами извади някакво досие, прелисти го и се обърна към мен и Бренър.

— Името на затворника е Рахим ибн Хаям…

— Може ли да получим копие от това? — прекъсна го Бренър.

— Това е класифицирано досие, което няма да напусне тази стая — отвърна Хаким.

Извадих химикалката си и детективския си бележник, с който не се разделям никога, и се обърнах към Сами:

— Бихте ли ми казали името буква по буква?

— Не — намеси се Хаким. — Никакви бележки. Само ще слушате.

— Ще пуснем искане по официалните канали — каза ми Бренър.

— Затворникът твърди, че е на двайсет и две години и че по рождение е саудитски гражданин — продължи Сами. — Паспортът му бил взет от Ал Кайда, така че разполагаме единствено с думите му. Казва, че е от добро семейство от горната част на средната класа, живеещо в Медина. Учил е две години в университета в Рияд. Освен това заявява, че е добър мюсюлманин, не пропуска дневни молитви и е извършил своя хадж.

Всичко това беше добре, предполагам. Сами продължи с религиозната характеристика на затворника (бил сунит), с отдадеността му към ученията на Корана и така нататък.

Добре де, трябваше ли ми да знам всичко това? Предполагам, че по тези места тази информация е съществена. Защо ли? Нямам представа. Може би добрите мюсюлмани получават по-добра храна или един ритник по-малко в топките. Междувременно часовникът тиктакаше и Бренър спечели точка в моите очи, когато каза:

— Можем ли да преминем към другата информация?

Сами погледна Хаким. Полковникът явно разбираше, че едва ли ще може да ни изгуби още време, и кимна.

Сами обърна една страница и продължи:

— Затворникът твърди, че е бил вербуван от Ал Кайда в Медина преди четири месеца. Не знае фамилните имена на вербуващите, само измислени имена, както и че те също били саудитци. Малко след това долетял с „Йемения Еър“ в Сана със собствения си паспорт и туристическа виза. На летището бил посрещнат от двама души, които не му казали имената си, и бил отведен в къща в околностите на града, но не знае къде точно. Останал в къщата пет дни с още двама новобранци от Саудитска Арабия, като тримата прекарвали времето си в пости и молитви.

Някои типове здравата се забавляват. Нищо чудно, че са поискали да постъпят в Ал Кайда. Пътешествия, приключения, срещи с нови хора, пости, молитви, куршум и затвор, където те измъчват. Пишете и мен. Така де, какво си мислят тези хора? Това е въпросът.

— На петия ден, по изгрев-слънце, затворникът и двамата други били качени на „Тойота Хайлукс“, която ги откарала на изток по пътя за Мариб — продължи Сами. — Спирали ги на три военни пропускателни пункта, но след като показвали саудитските си паспорти и казвали, че са туристи и студенти на път към руините в Мариб, ги пускали да продължат. Шофьорът, който бил йеменец, казвал на войниците, че е платен екскурзовод. — Сами обясни: — Там има древни храмове от времето на Савската царица и пак там според преданието спрял ковчегът на Ной, така че районът е интересен за евреи, християни и мюсюлмани.