Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Също като на Федерал Плаза 26.
— Като Виетнам е — каза Бренър, който по разбираеми причини възприемаше голяма част от света през тази призма. — Некомпетентни и слабоволни съюзници, воюващи срещу неприятел, който е мотивиран от нещо повече от желанието да си спаси безполезния задник. Можем обаче да обърнем нещата с няколко взвода от Специалните части и може би с батальон рейнджъри и екип военни съветници.
— Мисля, че Пентагонът беше казал същото и за Виетнам — посочих аз.
— Да… но… — Бренър се обърна към Замо. — Спри тук.
Замо спря близо до пилона между два американски камиона.
— Добре, Кейт и Замо остават в колата, а ние с Джон излизаме и чакаме въпросния човек — каза Бренър. — Ако не се върнем до сряда, обадете се в посолството.
Това предизвика смях.
— Лесно е да влезеш, трудно да излезеш — добави Замо.
Виж, това не беше смешно. Нищо че е поговорка.
— Обади се и докладвай за ситуацията — каза Бренър на Замо.
— Добре ли си? — попитах Кейт.
— Чудесно съм. Имам си Замо и колт четирийсет и пети калибър.
— Не сваляй шала — посъветва я Бренър.
В духа на културното разбирателство задържах джамбията си и двамата с Бренър слязохме и се дръпнахме от паркираните машини на място, където да можем да бъдем забелязани от човека, който и да бе той. Всъщност бях почти сигурен с кого ще се срещнем.
Погледнах към околните постройки от камък и тухли. Някои стари фортове са романтични, други са зловещи и потискащи. Това място можеше да получи награда „Среднощен експрес“ за най-страховития турски затвор на света.
— Тук си като следовател от Екипа за събиране на доказателства на ФБР и работиш по атаката срещу „Коул“ — напомни ми Бренър. — Но ако нямаш нищо против, бих искал аз да поема затворника.
— Разбира се. Действай пръв. После ще ти покажа как се прави.
Той прие това добре, но не пропусна да ми напомни:
— Бил съм криминален следовател.
— Да бе. Но ако тук е като в Централния затвор в Аден, не очаквай много.
Едно хъмви се появи на двора и спря недалеч от нас. Задната врата се отвори и от колата слезе полковник Хаким от Службата за политическа сигурност. Беше с униформа, но това не го правеше по-привлекателен от последния път, когато се срещнахме.
Погледна джамбията ми, усмихна се (подигравателно?) и ни направи знак да се качим в колата. Настаних се отпред до шофьора, който несъмнено бе прекарал деня с добитък, а Бренър седна да прави компания на полковник Хаким отзад.
Полковник Хаким каза нещо на шофьора и потеглихме.
Бренър, който се придържаше към протокола, каза:
— Благодаря, че ни посрещате, полковник.
— Уговорката не ми допада, но изпълнявам заповеди — отвърна полковник Хаким.
Какъв изискан мъж. Хей, лайнар такъв, возиш се в автомобил, платен с моите данъци.
— Имаме общ враг и Съединените щати са тук, за да помогнат — напомни му Бренър.
Отговор не последва.
За да потвърдя казаното от Бък за ЦРУ, попитах г-н Изискания:
— Други американци идвали ли са да говорят с пленника?
Той отначало не отговори, после попита:
— Вие не знаете ли?
— Лично аз току-що пристигнах.
— Да? Тогава питайте приятелите си.
Задник.
Спряхме пред една особено мрачна на вид четириетажна сграда. Дори без решетките на прозорците щях да позная, че е затвор.
Виждал съм много затвори през живота си. И прекалено много затворници. И всяко посещение в затвор отнема нещо от мен и оставя нещо друго.
— Имате половин час — каза полковник Хаким. — Нито минута повече.
Сигурен съм, че се надяваше, че при следващата ни среща на това място ще има повече от половин час. Например двайсетина години. Но дотогава ние бяхме просто посетители.
29.
Влязохме в затвора през ръждясала желязна врата и се озовахме в тънещ в полумрак каменен вестибюл, където един страж застана мирно. Последвахме полковник Хаким по смълчан коридор, чиито стени бяха покрити с разкапваща се мазилка. Тази сграда май имаше проблем с плесента.
Мислите ми се върнаха към Централния затвор в Аден — той е бил построен от британците, когато са управлявали Южен Йемен. И също бе мрачно и зловещо място, но в сравнение с това тук приличаше на истински санаториум.