Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
69.
Женската мишка обърна зачервената си от желание задница. Потните й жлези отделиха опияняващ коктейл от полови феромони.
Фройд задуши по посока на мишката, хвърли й един поглед. Тя се поклащаше и цвърчеше, многообещаващо приканвайки младия мъжкар на любовна игра.
70.
Без да бърза, той покрива тялото й с кратки целувки, шепнейки в ухото й „обичам те“.
71.
Фройд наблюдаваше женската мишка, която заемаше различни недвусмислени пози. Той размърда кръглите си ушенца и протегна муцунка по посока на феромоните. Мустачките му потрепваха.
Не зная за какво става дума, но е интересно, каза си Фройд.
При другия изход забеляза лостчето.
А това пък изглежда още по-интересно.
72.
Тя е вече гола, гостът й повдига крайчеца на завивката и двамата се мушват отдолу, като в колибка. Милувките му, нито прекалено бавни, нито прекалено припрени, се съсредоточават в ерогенните й зони. Тя ненаситно го целува, разсъблича го бързо и силно се притиска до тялото му. Чувства го как трепери, притиснат плътно до нея.
73.
Без да се поколебае дори за части от секундата, Фройд се спусна към лоста. Разгневена, женската го обсипа с ругатни на миши език. Но Фройд не се стресна. Нищо не можеше да замени интереса му към лоста.
74.
Тя наблюдава госта си и намира, че е малко тъповат. Замисля се.
Хм… Не, този тип покорно кученце бързо ще ми омръзне.
Той веднага изчезва.
Какво би ми харесало? Кинорежисьор. Някой, който да измисля разни постановки, за да ме изненадва. Да ми създава впечатление, че играя във филм или че съм героиня от роман.
Извиква във въображението си кинорежисьор, който начаса подрежда декора, нагласява осветлението, избира костюмите. Диалозите стават по-остроумни, движенията — по-елегантни. Любовниците пак са в леглото. Няколко свещи, аромати, музиката подчертава всеки жест. Поставените от режисьора огледала позволяват на Люкрес да разгледа себе си и партньора си под различни ъгли.
Уф! Накрая и той ще ми омръзне!
Изведнъж разбира, че всъщност стои доста по-високо от всеки мъж.
Всички до един са прекалено предвидими.
Вече не допуска никакъв мъж до измисления си замък.
Отива в спортната зала и мислено се заема да помпа мускули. Но дори и въображаем, спортът отваря апетита и събужда жаждата. Огладнява. Представя си огромен хладилник, натъпкан догоре с храна. Действа й успокояващо. Кани приятелките си на банкет. Приготвя им неща, „от които се пълнее“. Огретени, лазаня, лотарингски киш, пълнени домати (обелени, понеже зле смила ципата), пилешки шишчета с гъст и мазен сос, суфле със сьомга. И най-страхотната манджа — мазно пуешко със зрял фасул, както го приготвят в Тулуза (досега и насън не си бе позволявала подобна извратеност).
75.
Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен повториха експеримента, този път не с разгонена женска мишка, а с храна. Оставиха Фройд да гладува два дни. После Самюел Финшер го сложи в клетката с двата изхода. На единия — куп апетитни храни: сиренце, ябълка, бадемова сладка. На другия — лостът.
76.
Яде в компанията на най-добрите си приятелки и разговарят на любимата им тема — мъжете. Пийват си кафе и се тъпчат с огромни пасти с крем. Но като че ли нещо й липсва. Цигара. Пита приятелките си дали имат да й дадат една и те отговарят „да, разбира се“. Поднасят й огънче. Тя пуши. Но организмът й продължава да чувства никотинов глад. Тогава иска още цигари, които пали и пуши едновременно. На ръцете си залепва антиникотинови пластири. Налепва цялото си тяло с тях. Но никотинът в кръвта й все още е недостатъчен. Продължава да чувства недостиг.
Тогава се случва нещо странно — стените се напукват. Приятелките й се разпадат. Храната се разваля с шеметна бързина. Ужасени, приятелките й гледат как части от тялото им се ронят, като че ли са болни от проказа. Около нея всичко гние и се разлага.
Единствена тя остава невредима в един безкрайно излъскан свят във формата на билярдна топка. Сама на гладка планета, без нито една звезда и луна на небето. Обзема я необятно чувство на тревога. Събужда се, отваря очи в мрака. Бързо, бързо, да построи отново въображаемия замък. Заема се със задачата, издига една по една стените, поставя покрива. Отново кани на гости приятелките си. Те пристигат, любезно напълнили догоре една количка с хиляди пакети цигари. Тя ги пуши по десет наведнъж. И все така не може да задоволи нуждата си от никотин. Покривът на замъка се разцепва. Стените се разпадат като картонен замък. Приятелките й се превръщат в малки рачета, стиснали в щипките си по една димяща цигара. Тя се опитва да грабне цигарите, но рачетата потъват в пясъка. И пак се оказва сама до огромна купчина пясък с огромен глад от никотин в кръвта.