Върховната тайна

Програмите, задействащи „моряците“, бяха от последното поколение изкуствен интелект, тоест бяха способни да се възпроизвеждат и да се усъвършенстват, за да достигнат набелязаната цел. Първото поколение „моряци“ се разпръсна произволно по мрежата, на лов за данни. После без никаква човешка намеса стотината „моряци“ обобщиха постигнатото и излъчиха петимата, добрали се до най-добри резултати. Другите изчезнаха, а на победителите бе разрешено да се възпроизведат. Ето как се появиха стотици подобни, по-високоспециализирани програми в областите, в които се бяха отличили.

За създаването на „моряците“ Жан-Луи Мартен бе взел пример от дарвинизма — селекция на най-добрите, насърчаване на най-силните, помощ на най-даровитите и освобождаване от всички некомпетентни.

Очевидно механизмът не отговаря на изискванията на морала, но компютърните програми все още са лишени от политическо съзнание, заключи той.

Второто поколение „моряци“ направи подбор сред своите редици, за да излъчи петимата най-способни, които на свой ред изработиха още по-високоспециализирани програми, всеки в своята област. Така моряците от трето поколение се възползваха от натрупаните знания и от опита на своите предшественици.

Нужни бяха петнайсет поколения моряци, за да се събере екип от свръхнадарени, които успяха да достигнат целта.

А целта се намираше в Русия, в Санкт Петербург, в Центъра за изследване на мозъка, ръководен от доктор Черненко. Там, благодарение на множество дребни, но съвпадащи признаци, агентите стигнаха до заключението, че Върховната тайна бе използвана при опити с хора.