Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
21. Посланиците
Докато извънземният кораб се приближаваше, пламтящият му двигател скриваше всички подробности от конструкцията му. „Макартър“ чакаше с вдигнати щитове и насочени оръдия. „Ленин“ наблюдаваше от сто километра разстояние.
— Бойна готовност едно, Стейли — тихо нареди Блейн. Юнкерът хвана голямата червена ръчка, в момента включена на бойна готовност две, и я завъртя обратно на часовниковата стрелка. Зави сирената за пълна бойна готовност, после из стоманените коридори отекна запис на бойна тръба.
— Внимание, внимание. Бойна готовност едно, бойна готовност едно.
Офицери и екипаж се втурнаха към бойните си постове — артилеристи, свързочници, морски пехотинци. Готвачи и интенданти се присъединиха към техническите групи. Санитари организираха медицински пунктове из целия крайцер — всичко това бързо и безшумно. Род се изпълни с гордост. Цилер му бе поверил дисциплиниран кораб и той продължаваше да е такъв, слава Богу.
— Свързочно отделение готово за бой — съобщи свързочникът на мостика.
— Артилерийска бойна част готова за бой.
— Морска пехота готова за бой.
— Стейли, свободните пехотинци да продължат да търсят изчезналите сламкарчета — заповяда Блейн.
— Слушам.
— Техническо отделение готово за бой.
Извънземният кораб се насочваше към „Макартър“. Ядреният пламък на двигателя му се отразяваше в щитовете на крайцера.
— Не е толкова горещ, господин капитан — съобщи по интеркома Синклер. — Полето ще издържи поне двайсет минути. И топлината не е фокусирана, няма да има горещи точки.
Род кимна. Беше стигнал до същото заключение, но когато имаше възможност, трябваше да провери. Светлината на екрана ставаше все по-силна.
— Не проявява враждебност — каза той на Ренър. — Даже да е боен кораб.
— Не съм сигурен, че е боен, господин капитан. — Главният астрогатор изглеждаше съвсем спокоен. Дори извънземните да ги атакуваха, той щеше да остане по-скоро зрител, отколкото участник в сражението. — Поне са насочили пламъка на двигателя си настрани. Знак на любезност.
— По дяволите, пламъкът се увеличава, частично се просмуква в нашето Лангстъново поле и те могат да видят какво ни причинява.
— Не се бях сетил за това.
— Морската пехота докладва, че в коридорите на палуба „B“, отсек двайсет, има цивилни.
— Проклятие! — извика Блейн. — Това е при астрономите. Освободете коридорите!
— Сигурно е Бъкман — ухили се Ренър. — Няма да им е лесно да го върнат в каютата му.
— Да. Стейли, наредете на пехотинците да отведат Бъкман в каютата му. Дори насила, ако се наложи.
Уитбред се усмихна. „Макартър“ се намираше в космически дрейф. Как щяха да се справят войниците в такива условия?
— Торпедна бойна част готова за бой. Торпедата са насочени.
— Един от готвачите видял малкото — съобщи Стейли. — Морските пехотинци отиват натам.
Извънземният кораб бе съвсем близо. Двигателят му излъчваше ослепително бял пламък. „Маневрира блестящо“ — помисли си Блейн. Изобщо не бяха променили скоростта. Очевидно вярваха на всичко — на двигателите, на компютрите, на сензорите си…
— Машинно отделение готово за бой. Полето включено на максимум.
— Пехотинците са върнали доктор Бъкман в каютата му — съобщи Стейли. — Доктор Хорват е на интеркома. Иска да протестира.
— Изслушайте го, Стейли. Но побързайте.
— Артилерийската бойна част докладва, че всички оръдия са насочени срещу извънземния кораб.
Всички на борда бяха готови. Екипажът чакаше на бойните си постове.
Кулата с наблюдателната каюта на Блейн стърчеше от корпуса на крайцера и в бой се превръщаше в първата удобна мишена.
Всички свободни отсеци във вътрешността на кораба бяха претъпкани с хора, докато външните палуби пустееха, разчистени за ремонтните групи.
А извънземният съд бързо се приближаваше. Все още се виждаше само като ослепителна светлина, ядрена струя, разгръщаща се, за да обхване Лангстъновото поле на „Макартър“.
— Артилерийска бойна част докладва: сламкарският кораб се движи с нула цяло осемдесет и седем гравитация.
— Нищо ново — прошепна Ренър.
Светлината изпълни екрана — и помръкна. В следващия момент извънземният съд грациозно се плъзна с изключен двигател край крайцера, сякаш беше пристанал на невидим док. Намираше се в относителна неподвижност спрямо „Макартър“. Род зърна сенки, които се движеха в надуваемите пръстени в предния му край.