Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
По време на вахтата търсенето продължи. От женската и новороденото нямаше и следа. Опитаха се да получат помощ от голямата сламкарка, но тя очевидно не ги разбираше — или не я интересуваше. Накрая Блейн се върна в каютата си да поспи няколко часа. Когато се събуди, извънземните все още не бяха открити.
— Можем да пуснем след тях поровете — предложи Каргил в каюткомпанията по време на закуска. Един от артилеристите гледаше чифт големи колкото котки гризачи, с които почистваше бака от мишки и плъхове.
— Те ще удушат сламкарчетата — възрази Сали. — Извънземните не са опасни. Поне не са по-опасни от плъхове. Не можем да ги убием!
— Ако не ги намерим скоро, адмиралът ще удуши мен — изсумтя Род. После се качи на мостика и нареди на Стейли:
— Свържете ме с адмирала.
— Слушам. — Юнкерът заговори в комуникатора.
След секунди на екрана се появи набръчканото брадато лице на адмирал Кутузов. Главнокомандващият се намираше на собствения си мостик и пиеше чай. Род внезапно си помисли, че всъщност Кутузов никога не е разговарял с него от друго място. Кога спеше този човек? Капитанът докладва за изчезналите извънземни.
— И все още нямате представа какво представляват, така ли? — попита адмиралът.
— Съвсем не, господин адмирал. Има няколко хипотези. Най-вероятната е да са родствени на сламкарите по същия начин, по който маймуните са родствени на човека.
— Много интересно, капитане. Предполагам, че тези хипотези обясняват какво правят маймуни на астероиден миньорски кораб. Не съм забелязал на борда ни да има маймуни, капитан Блейн.
— Съвсем не, господин адмирал.
— Сламкарската сонда пристига след три часа — изръмжа Кутузов. — А малките са избягали снощи. Странно съвпадение, капитане. Според мен те са шпиони.
— Шпиони ли, господин адмирал?
— Да, шпиони. Учените са ви казали, че не били разумни същества. Възможно е, но дали са способни да запаметяват? Едва ли. Вие ми обяснихте за техническите умения на голямата. Тя е заповядала на малките да върнат часовника на оня търговец. Капитане, при никакви обстоятелства не й позволявайте да влезе в контакт с избягалите. Нито пък на който и да било друг голям извънземен. Ясно ли е?
— Тъй вярно…
— Чудите се защо, нали? Ако има някаква вероятност тези гадинки да научат тайните на двигателя и полето…
— Да, господин адмирал. Ще се погрижа да бъде изпълнено.
— Гледайте да го направите, капитане.
Блейн остана известно време втренчен в мътния екран, после се обърна към Каргил.
— Джак, ти си служил при адмирала, нали? Какво представлява в действителност под легендарния си образ?
Помощник-капитанът седна до командното кресло на Род.
— Още бях юнкер, когато той беше капитан. Всички го уважавахме. Той е най-суровият офицер във флота и не проявява снизхождение към никого, най-малко към себе си. Но когато се сражаваш под негово командване, има по-голяма вероятност да се върнеш жив.
— И аз така съм чувал. Спечелил е повече битки от всеки друг във флота, но, Господи, какво сурово копеле е!
— Да, господин капитан. — Каргил внимателно се вгледа в лицето му. — Никога не сте били на Света Екатерина, нали?
— Не.
— Неколцина от екипажа са оттам. На „Ленин“ са повече, разбира се. Във флота има адски много катеринци, господин капитан. И знаете ли защо?
— Досещам се.
— Планетата е била заселена от руснаците във флота на стария Кодоминиум — каза Каргил. — Когато избягали от земната слънчева система, те пратили жените и децата си на Екатерина. По време на Войните на формирането понесли тежки удари. После Завър без предупреждение нападнал Света Екатерина и започнали Войните за наследството. Планетата останала вярна, но…
— Като Нова Шотландия — отбеляза Род.
Помощник-капитанът кимна.
— Точно така. Верни на Империята фанатици. Съвсем естествено, като се има предвид историята им. Живели са в мир само когато Империята е била силна.
Блейн замислено кимна, после отново се обърна към екраните. Имаше начин да зарадва адмирала.
— Стейли — изръмжа той, — предай на сержант Кели да нареди на всички морски пехотинци да търсят избягалите сламкарчета. Заповядвам да стрелят на месо. Ако е възможно, да се опитват да не ги убият, но да стрелят. И пуснете ония порове в камбуза.